Днес е първата Задушница тази година. Известна като Месопустна или още като Голяма Задушница, тя е ден за молитва за душите на покойниците, ден, в който да споменем обичаните от нас хора, които безвъзвратно сме загубили, ден за подаване на жито и питка на живите, които срещаме, време за хубави спомени от миналото, в което онези, до чиито гробове сме застанали, са били част от живота ни.
Един от най-често задаваните въпроси от домакините е пере ли се на Задушница. Вероятно въпросът е свързан с факта, че Месопустна Задушница винаги се пада в събота, тъй като това е и денят, в който Христос е бил в гроба, преди да възкръсне. Като почивен ден събота е най-подходящият от седмицата за повечето работещи дами, за да изчистят дома си, да изперат и подготвят семейството за новата седмица. Тази събота обаче може да почистите само гробовете на близките си, плочите и терените около тях, тъй като всякаква домашна работа е забранена, преди да измине деня.
Пере ли се на Задушница?
На Задушница не само не се пере, но е забранено да се върши каквато и да е домакинска работа – шиене, гладене, почистване, миене. Единствено е разрешено приготвянето на храна – за подаване за „Бог да прости“ и за семейството, което ще се събере около масата, за да си спомни починалите близки.
Защо не се пере на Задушница?
Традициите повеляват деня да посветим на мъртвите, на молитва за тях, на посещаване на гробовете, преливане, прекадяване, засаждане на цветя. Денят е отреден за споделяне с живите на спомените, свързани с покойните близки и нищо не трябва да разсейва домакините от почита към мъртвите. Поради това не се пере на Задушница и не се извършва никаква домакинска, градинска или кърска работа, която на този ден се възприема като неуважение към душите на мъртвите и към традициите и вярата.
Какво ще се случи, ако все пак изперем?
Понякога домакините, които не си задават въпроса пере ли се на Задушница, защото изобщо нямат представа, че е Задушница, се чувстват грешни, когато разберат, че са пуснали пералнята точно на деня, отреден за почитане на мъртвите. Младите семейства, които нямат починали близки, често дори не знаят кога е Задушница, няма и кого да отредят. Всъщност те не са грешни, че са изпрали, те са щастливи, че нямат на чий гроб да запалят свещ, че близките им са живи. И когато изпирането е поради незнание, а не поради неуважение към покойниците, не се притеснявайте, не сте съгрешили, щом не е направено умишлено и щом има покаяние, не е грях.