Най-старите фосили на морски влечуги бяха намерени в Арктика, съобщи Ройтерс. Популацията на ихтиозаврите процъфтява в ерата на динозаврите, някои представители са достигали 21 м дължина. В историята на океаните на Земята този размер е надминат единствено от най-големите китове. Произходът на ихтиозаврите обаче остава мистерия, допълва БТА.
Фосили на възраст 250 млн. години, намерени в Арктика - край норвежкия остров Шпицберген, дават нов поглед към възхода на тези морски влечуги.
Учените казват, че са намерили останки от ихтиозавър, живял около 2 млн. години след масовото измиране, приключило периода перм. В края на периода перм измират над 90 процента от животинските видове.
Откритите останки от гръбначно влечуго показват, че животното е било с дължина около 3 м, което го прави голям хищни.
Периодът триас следва масовото измиране през перма и представлява началото на ерата на динозаврите. Най-старите динозаври се появяват преди 230 млн. години. Фосилите са намерени край брега на дълбок фиорд, по протежение на речен канал, захранван от снеготопене.
Ихтиозаврите стават доминиращ вид и са такъв допреди 90 млн. години. Много от тях са приличали на делфини и големи китове. Хранели са се с риба и калмари.
Досега най-старият известен член на семейството на ихтиозаврите беше карторинхът (с дължина 40 см), живял преди 248 млн. години на територията на днешен Китай. За един от най-големите пък се смята шастазавърът с дължина 21 м.