Софи Маринова замина сама за Дубай през февруари и след две седмици се върна със снаха. Сега гласовитата певица, която се прибра за 8 март, е в трескава подготовка на годеж, понеже синът ѝ Лоренцо държи да бъдат спазени традициите и настоява да искат булката, както си му е реда - с тържество, много гости, дарове, ядене и пиене.
За втори път Софи решила да отиде сама в Дубай, за да си отпочине и пазарува спокойно. Първите 7 дни гласовитата певица прекарала в пълна почивка, като го съчетала с професионален ангажимент - от списанието „Golden wings” ѝ връчили награда за музикалните ѝ постижения и я поканили да краси корицата им. На втората седмица дошли синът ѝ Лоренцо с дългогодишната си приятелка Мария, колежката на Софи и нейна кумица - Преслава, мъжът ѝ Павел, както и още няколко приятели. Малко след като се събрали всички в Дубай, Лоренцо споделил на майка си, че се е подготвил да предложи брак на любимата си.
„Те от малки се познават и Лоренцо каза: „Аз ще се женя”. Той ѝ предложи брак на частното сафари – пръстенче, всичко, както трябва... Ние се разплакахме от щастие. То толкова хубаво! Сега Лоренцо два-три дена звъни и вика: „Мамо, искам си годеж, ама цигански – с музика, с ядене, с пиене... Той това вика: „Ох, защо ти казвам всичко на тебе, всичко казваш в медиите”, сподели Софи в „Шоуто на Николаос Цитиридис”.
Годежът ще е в по-тесен кръг – семейство и роднини, макар че и от двете страни не са малко. „Лоренцо е като мен – всяка заповед е предпоследна. Викам: „Да не кажеш от днес за утре сватба и аз да се чудя накъде да хвана и какво да правя”, коментира Софи. Лоренцо я успокоил, че сватбата ще е следващата година през март. С любимата му заявили още, че на тържеството искат само Софи да им пее. Тя е много щастлива, че имат това желание, но е решила да покани доста свои колеги, които със сигурност също ще се изявяват на сцената.
Организацията на сватбата ще бъде поверена на професионалисти – приятели на певицата. Дали тя ще отиде на сватбата с кавалер? „Е, па дай Боже и аз да намеря”, възкликна Софи в „Шоуто на Николаос Цитиридис”.