Астрономи откриха гигантска планета с две слънца и бушуваща пясъчна буря. Този свят, намиращ се само на 70 светлинни години от Земята, е един от най-странните, които са откривани досега.
Той е с маса 20 Юпитера, температурата му може бързо да разтопи алуминий и има 10 000-годишна орбита не около една, а около две звезди. И планетата е опустошена от постоянна, бушуваща пясъчна буря.
От друга страна, смята се, че планетите се образуват отдолу нагоре, от материала, останал след формирането на звездата, който се събира, за да се превърне в планета. Смята се, че този материал обикновено се намира доста близо до звездата. Голямото орбитално разстояние на VHS 1256 b от двете му слънца предполага, че се е образувал чрез колапс на облаци.
"VHS 1256 b е около четири пъти по-далеч от звездите си, отколкото Плутон от нашето Слънце, което го прави чудесна цел за „Уеб", казва астрономът Британи Майлс от Университета на Аризона, който ръководи международния изследователски екип. "Това означава, че светлината на планетата не е смесена със светлината от нейните звезди."
VHS 1256 b е много млада, само на 150 милиона години, и все още е доста гореща от процеса на формиране. Атмосферата ѝ, в която се намират пясъчните облаци, достига 830 градуса по Целзий. Тази топлина, заедно с ниската гравитация, прави небето толкова бурно. Учените идентифицирали различните газове, които открили в атмосферата на обекта - и облаците от пясък, които непрекъснато се променят и вероятно са съставени от енстатит, форстерит или кварц.
Данните са толкова подробни, че изследователите успяват да идентифицират и различни размери на зърната - от по-дребни като частици дим до по-големи като пясък. Изследователите предполагат, че тези по-големи зърна са твърде тежки, за да останат в горните слоеве на атмосферата и да се изсипят обратно във вътрешността ѝ, докато по-малките частици се издигат. Това води до драматични вариации в яркостта на света през 22-часовото ѝ денонощие, което предполага, че силикатните облаци могат да бъдат общ механизъм за осъществяване на такива вариации в кафявите джуджета.
"Изолирахме силикати, но по-доброто разбиране на това кои размери и форми на зърната съответстват на определени видове облаци ще изисква много допълнителна работа", казва астрофизикът Елизабет Матюс от Института по астрономия "Макс Планк".