Астрономи оповестиха откриването на "най-голямата" космическа експлозия, наблюдавана някога - кълбо от енергия, 100 пъти по-голямо от нашата Слънчева система, възпламенило се внезапно преди три години, съобщават Франс прес и Пи Ей мидиа/ДПА, позовавайки се на публикация в месечното издание на Кралското астрономическо дружество.
Експлозията е над 10 пъти по-ярка от всички известни свръхнови и три пъти по-ярка от най-яркото събитие на приливно разрушение, при което звезда попада в свръхмасивна черна дупка.
Според настоящото изследване експлозията е станала на разстояние почти осем милиарда светлинни години, когато Вселената е била на около шест милиарда години.
Учените казват, че макар да разполагат с обяснение за причината за явлението, са необходими допълнителни изследвания за изясняване на въпроса, пише БТА.
Светлината от квазарите обаче е трепкаща, докато в този случай тя внезапно е станала по-ярка преди три години. "Никога не сме наблюдавали подобно нещо. То сякаш се появи от нищото", казва ученият.
Екипът на Уайзман има идея, описана в проучването. Теорията на изследователите е, че гигантски облак от газ с размерите на 5000 слънца е в процес на поглъщане от свръхмасивна черна дупка.
Тъй като принципът на науката е, че "никога няма сигурност", екипът работи върху нови симулации, използвайки данните, за да провери "безспорната достоверност" на своята теория.
Проблемът е, че се предполага, че свръхмасивните черни дупки се намират в центъра на галактиките, както и че тази в случая на AT2021lwx се очаква да бъде с размерите на нашата галактика Млечен път.
Все още обаче никой не е открил галактика в близост до наблюдаваното събитие. "Това е истинска загадка", казва Филип Уайзман.
За учените остава задачата да претърсят небето и базите данни с небесни наблюдения за подобни събития, които биха помогнали за изясняването на експлозията.
С нови съоръжения, които ще бъдат пуснати в експлоатация през следващите няколко години, изследователите се надяват да открият повече събития като експлозията AT2021lwx и да научат повече за тях. "Може да се окаже, че тези събития, макар и изключително редки, са толкова енергични, че са ключови процеси за това как центровете на галактиките се променят с течение на времето", казва Уайзман.