Концепцията, че всички ние сме компютърно генерирани герои, които обитават свят, толкова реален, колкото и този, който геймърите изследват на своите конзоли PlayStation, не е съвсем нова.
Още през 1999 г. Морфей влиза в "Матрицата", за да измъкне Нео и още няколко избраници от симулирана реалност, създадена от усъвършенствани машини, за да използват хората като източник на енергия. Но тъй като идеята прониква не само в сферата на научната фантастика и популярната култура, но и в академичните среди, от време на време някой философ или физик има какво ново да каже по въпроса, пише vesti.bg.
Точно това се случва и тази седмица, когато физик от Университета в Портсмут, Обединеното кралство, предлага нов закон на физиката, който може да подкрепи теорията, че това, което виждаме като наша реалност, всъщност е сложна виртуална симулация, работеща на космически компютър. Теорията произтича от предишни изследвания, които д-р Мелвин Вопсън е провел, за да установи дали информацията има маса.
"Всеки нормален човек ще си помисли, дали не е възможно да се окаже, че може би вече се намираме в някакъв вид цифров свят на виртуална реалност?", казва Вопсън във видеоклип от март, публикуван в канала на университета в YouTube.
"Не е пресилено да предположим, че една напреднала цивилизация или може би ние самите в бъдеще ще достигнем технологично ниво, при което ще можем да симулираме нашия свят или цялата вселена и това ще е неразличимо от реалността", казва още той.
Идеята, че космосът работи с квантови кодове, съществува от години, като става популярна в академичните среди през 2003 г., когато философът Ник Бостром от Оксфордския университет пише влиятелна статия за аргумента за симулацията.
По принцип всичко може да бъде симулирано с компютър с достатъчна мощност. Бостром твърди, че за напредналите цивилизации подобна сложна симулация би била доста лесна за тези, които искат да изследват историята си или да забавляват децата си.
Теорията е популярна сред много известни личности, включително Илон Мъск. Основателят и главен изпълнителен директор на Tesla се включи в нея по време на конференция през 2016 г., заявявайки, че според него вероятността да живеем в така наречената от него "базова реалност" - с други думи в реалната вселена, за разлика от симулираната - е "едно към милиарди".
Теорията е толкова трудна за опровергаване, колкото и за доказване. Всъщност през 2020 г. изследване, чийто автор е Дейвид Кипинг, астроном от Колумбийския университет, установява, че вероятността да живеем в базова реалност е почти 50 на 50, като шансовете са само малко в полза на това нашата вселена да не е симулирана.
Какво е новото в това изследване?
Последните изследвания на Вопсън произтичат от абстрактната концепция, че информацията е основният градивен елемент на Вселената и има както енергия, така и физическа маса.
"Въпросите ми бяха: къде отива тази информация, когато битът е в равновесие и е съхранена информация? Енергията не може да съществува сама по себе си, тя трябва да бъде под някаква форма", казва той във видеото в Youtube.
Убеждението на Вопсън и други, работещи в областта на науката, известна като физика на информацията, е, че нашата физическа реалност може да се състои от битове информация, които не се различават от клетките на живите организми, които са кодирани с ДНК, съдържаща ценна информация за тях самите.
След като изучава съхранението на цифрови данни и генома на РНК, през 2022 г. Вопсън открива, че информационните системи изглежда не отговарят на втория закон на термодинамиката. Този закон по същество диктува, че всеки естествено протичащ процес ще доведе до загуба на енергия и увеличаване на степента на безпорядък в системата, или ентропия (помислете за кубче лед, което постепенно се топи, когато е поставено в чаша с вода при стайна температура).
Всъщност Вопсън открива, че ентропията в информационните системи всъщност намалява, което го кара да установи това, което той нарича втори закон на информационната динамика.
Наскоро Вопсън решава да приложи откритието към генетиката, космологията, атомната физика, симетрията и да, дори към хипотезата за симулацията. Публикувана миналата седмица в AIP Advances, статията на Вопсън дава обяснение как премахването на излишната информация в нашата вселена прилича на процеса на изтриване или компресиране на ненужен код в компютър, за да се спести място за съхранение и да се запази енергията.
Накратко, това е процес, който според него би могъл да подкрепи идеята, че може би живеем в изкуствена реалност от типа на Матрицата, подобна на компютърна симулация, в която ние и всичко друго, което възприемаме, не е нищо повече от виртуално факсимиле.
"Това не го доказва изцяло. Подкрепя концепцията чрез емпирични доказателства, но не означава непременно, че това е изцяло консенсусът, който се случва; това е една от възможностите", казва Вопсън във видеото.