Бермудският триъгълник изчезна

Силите, действащи под Бермудския триъгълник, намаляха, но дали са изчезнали напълно и безвъзвратно – това е въпросът, който задава ученият Роналд Напър.

Пред специализирания сайт за популяризиране на науката What If Science Напър твърди, че според него има комбинация от условия на околната среда, които действат пагубно върху някои кораби и самолети. Когато тази комбинация се случи, нещастията са напълно възможни. Всъщност става реч за няколко различни варианти на комбинации от сили, чието случване води до фатални последици, пише plovdiv24.bg.

Метан

Основен в тази теория е метанът, който се е натрупвал преди хилядолетия под дъното на океана между Бермудите, Флорида и Пуерто Рико. С времето този газ се отделя, но това не става на етапи, а на моменти. Когато има комбинация с действащите на мястото течения, климат, магнитни аномалии и всякакви други природни сили, се случват инцидентите, като по-голямата част от тях са фатални. Но всеки от тези фактори сам по себе си трудно би могъл без никаква следа да потопи кораб или да свали самолет, летящ на сравнително голяма височина, а и без те да подадат поне сигнал за бедствие - твърди изследователят.

Според Роналд Напър изчезванията на плавателни и летателни апарати не е свързано нито с намесата на извънземни, нито с изкривяване на времето или пък с призраци, каквито предположения също има. Той смята, че всичко може да се обясни с действието на природни явления, които в един момент се комбинират по фатален начин. Но вече това не се случва и всъщност възниква нова мистерия за проучване.

Други изследователи обаче са готови да оспорят тези хипотези на Напър. Смятат, че ужасът на Бермудския триъгълник съвсем не е изчезнал. В последните години произшествията намаляват на проценти, но това не означава, че напълно са се стопили.

Група

Бермудският триъгълник е феномен на ХХ век, когато започва да се раздухва цялата история. Изследователи тръгват да задават въпроси и стигат до идеята, че инцидентите са още от времето на Христофор Колумб, когато той за пръв път открива за себе си и Европа Новия свят. Още оттогава мястото в тази част на Атлантика е много натоварено, но и произшествията са доста чести дори за този трафик.

Най-известният случай, с който може да се каже, че започва цялата суматоха, превърнала се и в истерия по ужаса на Бермудския триъгълник, е изчезването на група военни самолети. Този инцидент е произлязъл на 5 декември 1945 г., когато Полет 19 - група от пет учебни самолета на Военноморските сили на САЩ - е изчезнал по време на смятано за рутинно учение. Заедно с тези пет самолета изчезва и пратеният да ги спасява хидроплан. Инцидентът е смятан за един от най-странните не само в щатската, но и въобще в световната авиация.

Петте торпедоносци излитат на учение за хвърляне на бомби по морски цели. Маршрутът от Форт Лодърдейл до Бахамските острови е съвсем стандартен и извършван много пъти от всеки от летците. Планирано е за два часа самолетите да излетят, да хвърлят бомбите и да се върнат. Имали са гориво за пет часа и половина. Радиоразговорите между пилотите са били чувани от базата и други самолети в района. Прогнозата за времето е била много благоприятна. Лейтенант Тейлър, водещ звеното самолети, е бил много опитен, самите курсанти също са имали солидна подготовка и са летели между 350 и 400 часа.

Торпедоносците TBM-3, използвани за тренировъчния полет, разполагат с много надеждно за времето си оборудване, което им позволява да летят при всякакви метеорологични условия, включително през нощта. В допълнение към стандартните самолетни компаси в двете кабини (на пилота и щурмана), самолетите са оборудвани с жирокомпаси и радиокомпаси, както и с мощни радиостанции, радиовисотомери и дори с нови и надеждни радари за откриване на повърхностни цели. Освен това те са оборудвани с автопилоти с висока степен на автоматизация на управлението. В допълнение към автоматичните спасителни жилетки на екипажа спасителното оборудване включва и автоматични надуваеми спасителни лодки, оборудвани с хранителни запаси, сигнални ракети и аварийни радиостанции. И самите самолети имат автоматични аварийни радиомаяци. На практика машините са върхът на военната технология за времето си и са предназначени да спасят пилотите и екипажа.

Известно е, че самолетите излитат в 14:10. Тренировъчната бомбардировка е била проведена, защото около 15:00 ч. единият пилот е поискал и е получил разрешение да хвърли последната си бомба. Четиридесет минути по-късно друг инструктор по летене, който е провеждал учебен полет със звеното си, е получил обаждане от единия си курсант. Той му е казал как с него се е свързал лейтенант Тейлър, който му съобщил, че и двата му компаса са се развалили, но бил сигурен, че се намира с курсантите си над архипелага Флорида Кийс.

В 16:25 ч. спасителният екип на Порт Евърглейдс успял да се свърже със самолета. Тейлър казал, че току-що са прелетели над малък остров и не са видели друга земя. След това той съобщил, че е активирал аварийния си локатор и пита дали някой го вижда на радара. От Порт Евърглейдс предложили Тейлър да предаде командването на пилот с работещи инструменти.

В 19:04 ч. в Центъра за управление на въздушното движение в Маями чуват един от пилотите на полета да вика лейтенант Тейлър с позивната му за последен път. Около 20:00 ч. горивото на самолетите би следвало да е свършило и те са принудени да кацнат във водата. Връзките са загубени и никой не чува нищо повече за съдбата на пилотите.

Спасителен самолет, изпратен по-късно вечерта, също е изчезнал. Не са открити останки от нито един от самолетите, нито пък някакви следи от тях.

Трафик

Между края на 40-те и 70-те години на миналия век докладите за произшествия се трупат. Товарни кораби, риболовни кораби и частни самолети са изчезвали без подадени сигнали за бедствие. Метеорологичните условия невинаги са могли да обяснят по убедителен начин случилите се загуби. Оцелели съобщавали, че навигационните инструменти са се държали нестабилно и даже странно, сякаш са се побърквали. Тези разкази са били основа за книги, документални и игрални филми. Бермудският триъгълник постепенно се превръща в синоним на необяснимото, където действат тайнствени сили. И в един момент сякаш нещо се променя.

От 1980-те години насам глобалният корабен трафик през региона се е увеличил драстично. Търговските авиокомпании пресичат района ежедневно. Сателитното проследяване, GPS навигацията и постоянната радиовръзка са превърнали дори изолираните маршрути в строго наблюдавани коридори. И все пак драматичните изчезвания просто не са продължили със същата скорост. Съвременните бази данни за инциденти обаче не показват необичаен скок в сравнение с други оживени океански региони, твърдят статистиците. Скептиците настояват как това доказва, че мистерията никога не е съществувала. По-доброто отчитане, казват те, е разкрило преувеличения и съвпадения. Някои ранни случаи са били неправилно локализирани или датирани. Други са се случили по време на силни бури. Това обяснение има смисъл, но не обхваща напълно времето. И Напър си задава въпроса: Защо толкова много странни доклади са се струпали в рамките на няколко десетилетия, след което са избледнели?

Едното обяснение е, че Триъгълникът никога не е бил единично явление, а съвпадение на климатични условия. Северният Атлантик е подложен на мощни и променливи метеорологични системи. Внезапни бури, неочаквано изникващи огромни вълни и бързо движещ се шквал (силен порив на вятъра, опасен за плавателни съдове и летателни апарати) биха могли да потопят кораби и самолети от средата на ХХ век, които нямат съвременни навигационни системи. През тази епоха навигацията е зависила до голяма степен от компаси и уреди, които могат да се държат непредсказуемо близо до определени магнитни аномалии. Ако тези аномалии са се изместили с времето - както естествено се случва с магнитното поле на Земята - опасната зона може да се е преместила или отслабнала. Друга възможност е човешката дейност.

По време на Втората световна война и началото на Студената война Атлантическият океан е бил претъпкан с експериментални технологии, военни учения и тайни тестове. Сонарът, ранните форми на радара и електронните контрамерки са били нови и понякога нестабилни технологии. Смущенията в оборудването биха могли да обяснят съобщенията за внезапни повреди на инструментите. След като технологиите са напреднали и протоколите са се стабилизирали, странните ефекти може да са изчезнали заедно с условията, които са ги причинили, смята още Напър.

Спекула

Спекулативни теории предполагат как Триъгълникът е бил за кратко засегнат от неизвестен природен феномен, който вече не съществува. Действали са не извънземни или портали, а редки комбинации от екологични сили. Изхвърлянията на метан от океанското дъно например са опасност, способна да наруши плаваемостта и работата на двигателите. Въпреки че доказателствата все още се обсъждат, е известно, че подобни изпускания се случват и в други региони. Ако някога е съществувало активно поле под Триъгълника и по-късно е утихнало, това би могло да обясни нарастването и спада на инцидентите. Това, което прави въпроса завладяващ, не е самата мистерия, а нейното изчезване.

Напър смята: "Мистериите обикновено се задълбочават с времето. Бермудският триъгълник направи обратното. Той достигна своя връх, след което избледня. В свят, обсебен от разкриването на тайни, този упадък изглежда странно незавършен. Културната памет също играе роля. Триъгълникът процъфтяваше в епоха без възможност за незабавна проверка. Новините се разпространяваха бавно. Слуховете запълваха празнините. Днес всяка траектория на полета се проследява. Всеки сигнал за бедствие се регистрира. Мистерията има по-малко място за проявяване. Възможно е Триъгълникът да не се е променил - нашата способност да забелязваме несигурността се е променила. И все пак историците отбелязват, че някои случаи остават нерешени. Не всички изчезвания са били преувеличени или надлежно обяснени. Записи от 40-те и 50-те години на миналия век потвърждават реални загуби при неясни обстоятелства. Тези инциденти заслужават трезво проучване, а не отхвърляне.“

Той посочва: "А какво ако Бермудският триъгълник вече не е опасен? Не защото никога не е бил странен, а защото условията, които са го правили различен, вече не съществуват. Природните системи еволюират. Магнитните полета се движат. Океанското дъно се променя. Човешката технология се адаптира. Опасната конвергенция може би е отминала тихо, оставяйки след себе си истории без съвременна заплаха.

Тази идея преосмисля Триъгълника не като мит, а като глава от такъв. Момент, в който околната среда, технологиите и случайността за кратко се съчетават. Опасността не изчезва светкавично. Тя просто избледнява незабелязано, докато светът се движи напред. И може би това е най-тревожната мисъл от всички. Не че Бермудският триъгълник все още крие нещо, а че вече го е скрил веднъж и завинаги, а ние пристигнахме твърде късно, за да го хванем на местопрестъплението.“

Може би метанът в недрата на тази част от Атлантика е свършил и не взаимодейства с магнитните аномалии и други природни сили. А може да има и друго обяснение и то да не е свързано нито с метан, нито със странен магнетизъм.