Регион на Луната, който е в центъра на новата международна космическа надпревара, тъй като може да съдържа воден лед, може да се окаже по-малко гостоприемен, отколкото се смяташе по-рано. Това показват нови изследвания, финансирани от НАСА.
Привлекателността на Южния полюс и ефектът на стафидите
Интересът към Южния полюс на Луната нарасна миналата година, когато индийската мисия Chandrayaan-3 направи първото успешно меко кацане в района, само дни след като руският космически кораб Luna-25 се разби по пътя си, преследвайки същата цел.
НАСА избра региона като място за кацане на своята мисия Artemis III, която може да отбележи завръщането на астронавтите на Луната в следващите години, а Китай също изрази планове да създаде бъдещи местообитания там.
Новото проучване обаче отправя предупреждения - ядрото на Луната постепенно се охлажда и свива, на повърхността ѝ се образуват форми, които подобно на грозде, се свиват като стафиди. Това създава "лунни трусове", които могат да продължат с часове, както и свлачища, предава Си Ен Ен, предава bTV.
Подобно на останалата част от повърхността на естествения спътник, областта на Южния полюс, която е обект на толкова голям интерес, също е предразположена към тези сеизмични явления. А това представлява потенциална заплаха както за бъдещите човешки заселници, така и за изпращаните техника и оборудване.
Като фенерчета на луната
Лунните земетресения наистина могат да бъдат проблем за бъдещи пилотирани мисии за кацане, смята Йосио Накамура, почетен професор по геофизика в Тексаския университет в Остин.
Той не е участвал в проучването и не е съгласен в посочваната причина за земетресенията. Според него данните от „Аполо“ показват, че феноменът възниква на десетки километри под повърхността.
„Независимо какво причинява тези земетресения, те представляват потенциална заплаха за бъдещи мисии за кацане и се нуждаем от повече данни“, посочва Накамура.
„Потенциалната опасност от лунните земетресения за астронавтите е ограничена от факта, че поне в близко бъдеще тя ще бъдат на Луната за кратки периоди от време - най-много няколко дни“, смята Алън Хъскър , професор по геофизика в Калифорнийския технологичен институт.
„Много е малко вероятно да се случи голямо лунно земетресение, докато те са там. Въпреки това е добре да знаете, че източниците, причиняващи земетресенията, съществуват“, посочва той.
„Лунните земетресения са невероятен инструмент за науката. Те са като фенерчета в лунната вътрешност, които осветяват нейната структура, за да я видим“, коментира Джефри Андрюс-Хана, доцент по планетарни науки в Университета на Аризона.