Невробиолози установиха, че събития, за които отделяме време да размишляваме веднага след като са се случили, е по-вероятно да се запечатат в мозъка ни като дългосрочен спомен, съобщава Мейл онлайн, цитиран от БТА.
Изследователите са открили последователен модел на поведението на конкретни неврони в мозъка, които изстрелват малка „симфония“ от съгласувани електрически сигнали непосредствено след определени събития. Тези сигнали по-късно биват записани в дългосрочната памет по време на нощната почивка, установиха учените.
Макар че тези изблици на електрическа активност в мозъка – наречени „остри вълни“, са несъзнателни, изследователите твърдят, че човек може да повиши вероятността за формиране на дългосрочен спомен, като размишлява върху дадено събитие в деня, в който то се е случило.
Откритията им предлагат добър съвет за тези, които се мъчат да си спомнят какво са гледали в Нетфликс, ТикТок или друга платформа с редуващи се видеоматериали. Ако гледате филм и искате да го запомните, по-добре е да се разходите след това и да помислите върху съдържанието му, а не да си пуснете веднага нов, съветват учените.
Д-р Гьорги Бужаки, професор по неврология от Университета на Ню Йорк, научен ръководител на изследването, заедно с още четирима свои колеги от същия университет, се фокусират върху хипокампа за целите на проучването. Хипокампът, е област, скрита дълбоко в центъра на мозъка, която е неразделна част от процеса на предаване на информация от краткосрочната към дългосрочната памет.
Невробиолозите използвали двустранни силициеви сонди, за да записват едновременно до 500 неврона в областта на хипокампа на лабораторни мишки, докато малките същества се опитват да се ориентират в лабиринт в търсене на сладки награди.
Екипът отбелязва, че са регистрирани предупредителни „остри вълни“ - около 5 до 20 всеки път, когато мишката спира, за да се наслади на лакомството си след успешно преминаване през лабиринта.
Мозъкът си решава сам, а не ние доброволно, обобщава д-р Бужаки.
Всяка проява на „остра вълна“ се състои от почти едновременно изстрелване на електрически сигнали от 15% от хипокампалните неврони, които предупреждават останалата част от мозъка за запомнящо се събитие.
Терминът „остри вълни“ идва от формата, която те възпроизвеждат, когато невронната информация се предава чрез електроди върху екрана на осцилоскоп.
По-късно при експеримента с мишки в лабиринт тези електроди записали съответстващ набор от остри вълни при мишките, докато те спят.
Същите хипокампални клетки, които са се задействали след събитията в лабиринта през деня, са се задействали отново, и то с висока скорост, тъй като малките спящи лабораторни животни са „възпроизвеждали записаното събитие хиляди пъти на нощ“, установили невролозите.
Д-р Бужаки и екипът му изказват предположението, че това възбуждане на хипокампалните клетки води до запаметяване на пространствена информация - като например всяка стая, в която влиза човек, или всеки завой на лабиринта, изследван от мишка.
Нашето изследване установи, че „острите вълни“ са в основата на физиологичния механизъм, използван от мозъка, за да „реши“ какво да запази и какво да отхвърли, каза д-р Бужаки.
Предишни изследвания вече са установили, че вълните са неразделна част от формирането на паметта по време на сън, но новото изследване, публикувано в сп. „Сайънс“, е първото, което свързва тази нощна мозъчна активност със съответстващото поведение на хипокампа през деня.
Важно е да се отбележи, че събитията, преживени от мишките, които са били последвани от малко или никакви „резки вълни“, не са довели до формирането на солидни и трайни спомени.
Дафна Шохами, директор на Института „Цукерман“ към Колумбийския университет, отбелязва, че някои аспекти на това изследване са потвърдени и извън мишки - при хора.
Преди няколко години проведохме проучване, в което накарахме хора да се движат в лабиринт със случайни предмети по пътя в търсене на съкровище - казва Шохами пред Ен Би Си Нюз. Ако са намерили съкровището, е много по-вероятно да си спомнят за случайния обект, край който са минали по пътя.