В Европейската комисия буди недоумение защо България отказва да включи приоритетите си в здравеопазването в отделна оперативна програма за финансиране от европейските фондове. Това каза днес председателят на НДСВ и евродепутат д-р Антония Първанова на среща с журналисти в централата на НДСВ.
Тя припомни, че досега страната ни е включила отделни мерки за финансиране на здравеопазването в оперативните програми „Човешки ресурси” и „Регионално развитие”, но не и по отделна програма. По думите й в Европа има достатъчно средства за финансиране на здравеопазването, но страната ни не е активна в тази област.
Д-р Първанова коментира постигнатото и бъдещите предизвикателства пред европейската политика в областта на здравеопазването и мястото на страната ни в този диалог. Европейската комисия може да изиска от съответната страна стратегии – за диабетичните, за раковите и други заболявания, за въвеждане на електронно здравеопазване, за изравняване на неравнопоставеността в здравния статус на населението и за достъпа до здравеопазване, посочи тя. Според нея обаче, остава впечатление, че здравната политика не е приоритет на правителствата ни. Постоянно се оплакваме, че болниците са зле оборудвани, че достъпът е нарушен, че хората от малките населени места са лишени от здравни грижи, а от друга страна се оказва, че европейски пари се отпускат за чисто технически проекти, свързани с ремонти, подмяна на дограми и парни инсталации и др., добави д-р Първанова.
Здравната култура у нас е най-ниска в сравнение с другите европейски държави. 70% от българите имат или неадекватна, или опасна здравна култура, сочи проучване на университета в Маастрихт сред 8 държави в ЕС от май 2012 г., цитирано от д-р Първанова. Резултатите за България са отчайващи, подчерта Първанова. 70,4% от анкетираните българи показват пълна здравна неграмотност, а начините за превенция на заболяванията 70,4% не познават 58,9% от хората. Проучването е сред жителите на Германия, Австрия, Холандия, Полша, Испания, Гърция, Ирландия и България. Нямаме системен подход нито в семейството, нито в училището по темата кое е здравословно и кое не, добави Първанова. В момента се готви ново проучване на същата тема, обхващащо всички държави от ЕС.
Д-р Първанова коментира и европейската директива за фалшивите лекарства, за усилията на отделните страни такива лекарства да не попадат в търговската мрежа. Тя засегна и интернет пазара или т.нар. електронни аптеки, където се поръчват различни видове лекарства. Оказва се, че там не се спазват никакви правила. Проучване на „Кингс колидж Лондон” за интернет търговията с лекарства е показало, че от 100 медикамента, поръчани по интернет, всички са били фалшиви. По тази тема у нас цари тишина, посочи Първанова.