Непрекъснатите приливи и отливи на хормони, които ръководят менструалния цикъл, не засягат само репродуктивната анатомия. Те също така променят формата на мозъка и едно изследване ни даде представа как се случва това.
Ръководени от невролозите Елизабет Ризор и Виктория Бабенко от Калифорнийския университет в Санта Барбара, екип от изследователи проследи 30 жени с менструация по време на техния цикъл, документирайки подробно структурните промени, които настъпват в мозъка при колебанията на хормоналния профил.
Резултатите, които все още не са рецензирани, но могат да бъдат намерени на сървъра за предпечатна подготовка bioRxiv, предполагат, че структурните промени в мозъка по време на менструация може да не се ограничават само до онези региони, които са свързани с менструалния цикъл, пише ScienceAlert.com.
"Тези резултати са първите, които съобщават за едновременни промени в микроструктурата на бялото вещество и дебелината на кората на човешкия мозък, които съвпадат с хормоналните ритми, обусловени от менструалния цикъл," пишат изследователите. "Силните ефекти от взаимодействието между мозъка и хормоните може да не са ограничени до класически познатите региони с плътни рецептори по оста хипоталамус-хипофиза-гонада (HPG-axis)."
Жените преживеят около 450 менструации през живота си, така че би било хубаво да знаем различните ефекти, които те могат да имат върху организма. Но въпреки че това е нещо, което се случва на половината от населението на света през половината от живота им, значителни изследвания всъщност липсват.
По-голямата част от изследванията на хормоналния ефект върху мозъка са фокусирани върху комуникацията между мозъка по време на когнитивните задачи, а не върху самите структури в него.
"Цикличните колебания на хормоните по оста HPG оказват мощни поведенчески, структурни и функционални ефекти чрез действия върху централната нервна система на бозайниците", отбелязват Ризор, Бабенко и техният екип. "И все пак много малко се знае за това как тези колебания променят структурните възли и информационните магистрали на човешкия мозък."
Установено е, че микроструктурата на бялото вещество – мастната мрежа от невронни влакна, които предават информация между областите на сивото вещество – се променя при хормонални промени, включително пубертет, употреба на орални контрацептиви, хормонална терапия за утвърждаване на пола и естрогенна терапия след менопауза.
За да се справи с пропуските в разбирането ни за менструацията, екипът направил магнитно-резонансни сканирания на своите субекти по време на три менструални фази: менструация, овулация и средна лутеална фаза. По време на всяко от тези сканирания изследователите измерват и нивата на хормоните на участничките.
Резултатите показват, че с колебанията на хормоните се променя и обемът на сивото и бялото вещество, както и обемът на гръбначно-мозъчната течност. По-специално, непосредствено преди овулацията, когато хормоните 17β-естрадиол и лутеинизиращ хормон се повишават, в мозъците на участничките се наблюдават промени в бялото вещество, което предполага по-бърз трансфер на информация.
Фоликулостимулиращият хормон, който се повишава преди овулацията и спомага за стимулирането на яйчниковите фоликули, е свързан с по-дебело сиво вещество. Прогестеронът, който се повишава след овулацията, е свързан с увеличаване на тъканта и намаляване на обема на гръбначно-мозъчната течност.
Какво означава това за човека, който управлява мозъка, не е известно, но изследването поставя основите на бъдещи проучвания и може би на разбирането на причините за необичайните, но тежки психични проблеми, свързани с периода.
"Въпреки че понастоящем не съобщаваме за функционални последици или корелати на структурните промени в мозъка, нашите открития могат да имат значение за предизвиканите от хормоните промени в поведението и познанието," пишат изследователите и добавят: "Изследването на връзките между мозъка и хормоните в мрежите е необходимо, за да се разбере функционирането на човешката нервна система в ежедневието, по време на периодите на хормонален преход и през целия човешки живот."