Повече от век след потъването на "Титаник" по време на първото му плаване, това свидетелство от първо лице на оцелелия Франк Прентис остава силен и разтърсващ разказ за огромния ужас, който са изпитали хората на борда.
Франк Прентис е на 23 години, когато оцелява при потъването на "Титаник". Когато 67 години по-късно е интервюиран от Би Би Си, става ясно, че той все още е преследван от ужасите на трагичната нощ.
Повече от 1500 души загиват, когато на 14 април 1912 г. Титаник се удря в айсберг в Атлантическия океан, в резултат на което корабът потъва.
Прентис работи като помощник-касиер, като се занимава с парите и доставките на борда на кораба по време на първото му плаване. Разказвайки за събитията от онази нощ в документалната поредица на Би Би Си от 1979 г. "Големите лайнери", той си спомня за момента, в който за първи път е помислил, че нещо може да не е наред.
"Нямаше друг такъв удар", каза той. "Беше просто като да набиеш спирачките на колата и това беше всичко – тя спря. Люкът ни беше отворен и аз погледнах навън, а небето беше ясно, звездите светеха, морето беше мъртвешки спокойно и си помислих, че не разбирам."
Когато Франк Прентис излязъл от каютата си, за да излезе на палубата и да проучи ситуацията, той видял лед, но нямало следи от айсберг или някакви повреди над ватерлинията. Под повърхността обаче щетите на уж непотопяемия кораб били катастрофални.
Инструктирали жените и децата да се качат в спасителните лодки, но Прентис разказва, че имало две причини, поради които много от тях не желаели да се качат: падането във водата било на 70 фута (21,3 м) и те никога не са мислили, че корабът наистина ще потъне.
"Имахме 16 спасителни лодки и всяка от тях побираше по 50 души, а ако бяха пълни, можехме да спасим 800 души, докато спасихме само 500," каза той.
Франк Прентис и още няколко мъже получили заповед да донесат от склада всички дъски, които можели да носят. Докато се върнат на палубата, корабът се накланял силно и той не можел да си проправи път, за да стигне до спасителните лодки. Докато бързал да облече спасителната си жилетка, корабът бързо потъвал и паниката се засилвала, тъй като пътниците от трета класа се тълпяли на палубите.
И тогава "Титаник" се разчупил на две.
"Изведнъж той се издигна бързо и се чу как всичко се разбива в него", спомня си Франк.
Прентис се е държал за една дъска, когато половината от поразения кораб се е издигнал високо от водата. Не му оставало нищо друго, освен да се пусне и да се гмурне. "Бях със спасителен пояс и се ударих във водата със страхотен трясък," каза той. Плавайки в ледения океан, заобиколен от "тела навсякъде", той гледал как корабът изчезва под водата. Каза, че не е искал да умре, но не е виждал голям шанс да остане жив.
"Постепенно започнах да замръзвам и по Божия милост се натъкнах на спасителна лодка и те ме изтеглиха вътре", разказва още Франк.
Като се огледал, установи, че седи до Вирджиния Естел Кларк, познато лице от задната палуба, където по-рано помогнал на млада двойка младоженци със спасителните им жилетки. Франк убедил госпожа Кларк да остави новия си съпруг Уолтър и да се качи в спасителната лодка, като я увери, че той със сигурност ще я последва по-късно. Г-жа Кларк попитала Прентис дали е видял съпруга ѝ. По-късно стана ясно, че той е един от загиналите.
Франк Прентис каза, че е бил почти "замръзнал на камък" и вярва, че г-жа Кларк вероятно е спасила живота му, като го е увила с наметало. "Аз спасих нейния – мисля, че може би го направих, мисля, че го направих, а тя спаси моя," каза той.
Франк Прентис умира през 1982 г. на 93-годишна възраст. До края на живота си той пази един сувенир, който ярко напомня за трагедията, хвърлила сянка върху живота му като млад мъж. Часовникът, който носел през онази нощ, останал замръзнал във времето, спрял на 02:20 ч. "Беше замръзнал като мен – мисля, че издържа около 20 минути във водата," каза той.
Запитан дали се притеснява да говори за "Титаник" сега, той каза: "Вероятно ще го сънувам тази нощ, ще сънувам още един кошмар. Може да си помислите, че съм твърде стар за това, но ще се учудите. Лежиш си в леглото през нощта и всичко се повтаря отново."