Учените са с една стъпка по-близо до разбирането защо помним някои неща и забравяме други.
Изследователи от Университета Райс в Хюстън, Тексас, проведоха проучване, което установи, че сме склонни да запомним определени аспекти на дадено преживяване, като например общата картина или общия контекст, а не по-малките детайли. Поради това е по-вероятно да забравим по-малките, ежедневни преживявания, като например дали сме заключили входната врата.
За да разберат по-добре как работи човешката памет, дипломантката Фернанда Моралес-Калва и доцентката Стефани Леал показват снимки на 38 участници в изследването.
По време на теста за памет някои от изображенията се повтаряли, а други били съвсем нови. Някои от картинките си приличали много, докато други били по-трудни за разграничаване една от друга. Сходните изображения имали за цел да попречат на паметта, като имитират обикновени, ежедневни преживявания, каквито имаме, например заключване на врата.
Изследователите установили, че най-открояващите се изображения били определени като тези, които участниците най-вероятно щели да си припомнят. В изследването те подчертават, че изображенията, които са цветни, съдържат хора или са раздвижени, са по-запомнящи се.
Въпреки че участниците правилно запомнили най-открояващите се изображения, този ефект се изгубил след 24 часа. Това е особено вярно при запомнянето на положителни преживявания, което предполага, че тези преживявания са запомнящи се в началото, но е по-възможно да бъдат забравени.
Въпреки че обикновено се смята, че емоциите подобряват обработването на паметта, хората са склонни да запомнят "същността" или централния аспект на дадено преживяване, а не допълнителните подробности. Според изследователите стечението на времето е склонно да допринася за този ефект.
Например, когато се опитваме да си спомним какво сме правили миналата година, можем да си спомним, че сме правили много различни неща. Въпреки това само няколко от тези спомени вероятно ще се откроят с големи подробности. Може да си спомним, че сме били на почивка, но може да не си спомним дейностите от всеки ден.
Резултатите от проучването установиха, че емоционалното съдържание, времето, което е минало от преживяването, и тълкувателните характеристики на паметта играят ключова роля за това дали си спомняме подробности за дадено събитие.
"Предишни изследвания са установили, че тези запомнящи се преживявания за един човек е много вероятно да са запомнящи се и за друг човек, като например рождени дни, смърт на близък човек и други," каза Леал в изявление за пресата.
"Това често са силно положителни или отрицателни преживявания. Това знание ни помогна да разработим изследователски проучвания, разглеждащи ефективността на паметта."
Моралес-Калва добави: "Често мислим, че емоционалните спомени се помнят по-добре, но в действителност съществува компромис между същността и детайлите, при който централните характеристики на спомена се засилват, докато детайлите могат да бъдат забравени," каза тя.
Една от причините да не помним всичко, което преживяваме, е, че мозъкът ни има ограничен капацитет.
"Мозъците ни не могат да запомнят всичко, което преживяваме, и затова се налага да правим малко селективно забравяне на информация, която не е толкова важна," каза Леал. "Това изследване ни помага да се доближим до разбирането защо помним това, което помним."