Под емблематичната и сложно издълбана сграда на Съкровищницата в центъра на прочутия археологически обект Петра разкопките са попаднали на отдавна изгубена крипта, в която се намират 12 скелета.
Едно от погребаните лица е намерено да стиска върха на счупена керамична кана.
Светия грал на археологията?
„Когато забелязахме нещо, което приличаше на чаша, всички просто замръзнахме“, спомня си американският телевизионен водещ Джош Гейтс, който се е включил в разкопките за документален филм по Discovery Channel.
„Изглеждаше почти идентична със Светия граал, показан в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“, разположен в древната сграда непосредствено над гробницата. Това беше върховният момент, в който животът имитира изкуството“, каза той.
За съжаление този древен съд не е в състояние да осигури вечна младост или безкрайно изобилие, но изследователите все още са много развълнувани от съдържанието на катакомбата.
„Малко знаехме, че тези разкопки могат напълно да променят това, което знаем за съкровищницата. Бяхме напълно зашеметени от разкриването на тази скрита камера.
Тъй като почти всички гробници в Петра са били открити празни, това е може би най-значимата гробница, откривана някога в Петра, и откритие с исторически мащаб“, казва археологът Пиърс Пол Крисман от Американския изследователски център в Йордания.
Древният град Петра е наполовина построен, наполовина издълбан в пясъчниковите скали на пустинен каньон в Южна Йордания преди повече от 2000 години от набатеите - традиционно номадско арабско бедуинско племе.
Градът става тяхна столица, която те наричат Ракму. Сега той е едно от новите седем чудеса на света, но въпреки това има много мистерии около обекта, който някога е бил център на търговията между Средиземноморието, Арабия и Азия.
Към 700 г. от н.е. Петра е изоставена без видима причина и обяснение и в крайна сметка сградата на съкровищницата е изпразнена от артефакти.
В резултат на това никой не знае колко стара е сградата на съкровищницата и за какво е била използвана. Нарича се съкровищница, защото се е смятало, че в изваяната урна в горната част на фасадата се съхраняват богатства. Този съд обаче би могъл да бъде и паметник на кралски особи.
Цар Филопатрис е бил владетел на набатейците приблизително от 9 г. пр. н. е. до 40 г. от н. е. По време на неговото управление някогашната общност от пастири на кози и овце процъфтява и се превръща в царство на богати търговци, което позволява да се построят много сгради в Петра. Това неминуемо привлича вниманието на римляните. Около 100 г. от н.е. могъщата съседна империя анексира Петра и я преименува на Arabia Petraea. Римляните управляват града през следващите 300 години, след което обектът постепенно е изоставен.
Не е известно какво се е случило с набатейците след това събитие. Вероятно народът бавно се е разпространил в римското общество. Голяма част от това, което знаем за тях, идва от римските писания, пояснява Блиц.
„Откритието е от международно значение, тъй като досега от Петра са били изваждани много малко пълни погребения на ранните набатейци.
Може да се очаква, че погребенията, стоките от тях и човешките останки ще помогнат да се запълнят празнините в знанията ни за това как е възникнала Петра и кои са били набатейците", обяснява геофизикът Ричард Бейтс от „Сейнт Андрюс“.