Ново изследване на екипа на проф. Джъстин Сторбек от университета Куинс показва, че емоции като тъга и страх играят важна роля в засилването на инхибиторното поведение – способността на човек да потиска нежелани реакции и разсейвания, докато щастието няма същия ефект. Изследването добавя нова гледна точка към разбирането на връзката между емоциите и изпълнителните функции на мозъка като внимание и контрол върху импулсите.
В серия от експерименти, включващи близо 600 участници, емоциите бяха предизвикани чрез специално подбрани изображения. Участниците, поставени в емоционални състояния на тъга или страх, демонстрираха по-добър контрол върху рефлексивните движения на очите, по-добро потискане на стари навици и по-добра концентрация при изпълнението на задачи, изискващи постоянство. За разлика от тях, хората, изпитващи щастие или гняв, по-трудно устояваха на разсейващите стимули.
Това откритие поставя под въпрос класическата идея, че негативните емоции винаги пречат на когнитивната ефективност. Според авторите, емоции като страх и тъга могат да бъдат полезни в ситуации, изискващи повишено внимание и самоконтрол. Тези емоции ни помагат да се фокусираме и да се адаптираме в предизвикателни ситуации, като ограничават импулсивното поведение и ни насърчават да обмисляме действията си.
Изследването, публикувано под заглавието "Тъгата и страхът, но не и щастието мотивират инхибиращото поведение: влиянието на отделните емоции върху изпълнителната функция на инхибирането," е важна стъпка към разбирането на сложната роля на емоциите в нашето ежедневие и как определени емоционални състояния могат дори да ни правят по-ефективни в определени задачи.