През 1979 г. се смяташе, че чернокраките порове са изчезнали като вид. Повече от четири десетилетия по-късно учени от САЩ не само са клонирали вида от последните оцелели диви животни, но един от тези клонинги вече е родил две здрави малки – едно мъжко и едно женско.
Новата майка, наречена Антония, е клонирана от чернокрак пор на име Уила, която е починала през 1988 г. в зоопарка в Сан Диего. Същата година природозащитниците в САЩ започват програма за размножаване в плен, като използват само 18 чернокраки порове (Mustela nigripes), уловени в дивата природа от малка популация, намерена все още жива в Уайоминг през 1981 г.
Смята се, че днес, след многобройни реинтродукции, в дивата природа живеят около 350 чернокраки порове, които страдат от ниско генетично разнообразие, болести, загуба на местообитания и намаляване на числеността на основната плячка на вида - прерийните кучета. Някои експерти твърдят, че бъдещето на вида сега зависи от размножаването в плен и усилията за клониране.
"Успешното размножаване на клониран застрашен вид е забележителност в природозащитните генетични изследвания, доказвайки, че технологията за клониране може не само да помогне за възстановяване на генетичното разнообразие, но и да позволи бъдещо размножаване, откривайки нови възможности за възстановяване на видовете."
Постижението е дело на екип от изследователи и природозащитници от FWS, Smithsonian National Zoo and Conservation Biology Institute (NZCBI), Revive & Restore (организация с нестопанска цел за опазване на дивата природа), San Diego Zoo Wildlife Alliance, ViaGen Pets & Equine (група за клониране и генетично опазване на домашни любимци) и Association of Zoos and Aquariums.
След като се погрижи за размножаването, започват предизвикателствата на реинтродукцията - връщането в дивата природа. Въпросът дали природозащитното клониране действително може да помогне за възстановяването на застрашените видове в дивата природа остава силно противоречив.
Клонирането на Антония и раждането на нейното потомство са кулминацията на десетилетия скъпоструваща работа и няколко неуспешни опита, а някои учени твърдят, че това време и пари са могли да бъдат използвани по-добре за запазване на местообитанията или за повторно оформяне на диви места, които ще осигурят дом на повече от един вид.
Загубата на местообитания и конфликтите между хората и дивата природа са водещи заплахи за повечето застрашени сухоземни видове диви животни в световен мащаб, а чернокраките порове не правят изключение, тъй като са загубили голяма част от късите си прерии заради земеделието.
Ако местообитанията вече не съществуват, клонирането на изчезнали или силно застрашени животни като гълъба пътник, тилацина (тасманийския вълк), коня на Пржевалски или вълнестия мамут ще бъде загуба на средства, твърди екологът на дивата природа Дейвид Яховски в статия за BioScience от 2022 г.
"В мъглата от вълнение около този нов инструмент трябва да запазим силен фокус върху решаването на проблемите, които са причина повечето видове да станат застрашени или да изчезнат на първо място," пише Яховски.
"Това, което е ясно, е, че консервационното клониране само по себе си не може да спаси застрашените видове. Само когато възстановим и осигурим подходящи местообитания и намалим потенциала за конфликти между хората и дивата природа, тези видове някога ще бъдат възстановени в дивата природа.", добавя още той.
Дали някое от потомствата на Антония ще успее да се появи в дивата природа, не е известно.