В началото на април 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви мащабни тарифи върху вноса от почти всички страни. Въпреки че това не беше първото обявяване на тарифи от администрацията на Тръмп - "Денят на освобождението", както го нарече Белият дом, беше ключов момент в търговската програма на Тръмп. Това пишат в свои анализ Маянк Мунджал, Крипа Джаярам, Винеет Сачдев и Анураг Рао за "Ройтерс".
В изказванията си през този ден Тръмп обясни как тарифите ще донесат икономически ползи за Америка, включително увеличаване на растежа, намаляване на търговския дефицит и създаване на работни места в производството.
Оттогава американските тарифи за много засегнати страни бяха предоговорени и дори отменени. През февруари 2026 г. Върховният съд на САЩ постанови, че Тръмп няма конституционните правомощия да налага универсални тарифи съгласно Закона за международните извънредни икономически правомощия, като незабавно обезсили тарифите от Деня на освобождението. Тръмп бързо отново наложи временна глобална тарифа от 10% върху целия внос от САЩ съгласно нови законови разпоредби, които са валидни 150 дни, преди да се нуждаят от одобрение от Конгреса.
Година след "Деня на освобождението" какво всъщност се случи в икономиката на САЩ? Имаха ли тарифите въздействието, което Тръмп твърдеше, че ще имат?
Основна мотивация, която Тръмп даде за налагането на тарифи, беше да намали търговския дефицит на САЩ с други страни. Дали дефицитът стана още по-голям или намаля през 2025 г.?
В същата реч от 2 април Тръмп описва САЩ като "ограбени, ограбени, изнасилени и ограбени от близки и далечни държави, както приятели, така и врагове". Ако това е било така преди година, то и днес е така: въпреки че имаше месечни колебания в търговския дефицит, като цяло търговският дефицит на САЩ за стоки през 2025 г. беше рекордно висок - 1,23 трилиона долара.
Тръмп беше особено фокусиран върху търговския дефицит на САЩ с един от най-големите си търговски партньори - Китай, като наложи високи тарифи върху китайския внос на стойност милиарди долари. На свой ред Китай отвърна с ограничения на износа и контрамита върху американски стоки, но след това преустанови повечето от тези ответни мерки през ноември 2025 г., след като двете страни постигнаха търговско примирие.
Изглежда фокусът на Тръмп върху Китай е дал резултат, след като търговският дефицит с Пекин е намалял до 202,1 милиарда долара от 295,5 милиарда долара през 2024 г. Рекордни дефицити в търговията със стоки обаче са отчетени с Мексико, Виетнам, Тайван, Тайланд и Индия. По този начин тарифите не са намалили общия дефицит толкова, колкото са пренасочили вноса от един източник към друг.
Основната тежест на вносните тарифи върху Китай падна до голяма степен върху американските потребители чрез по-високите цени на произведените в Китай стоки, докато американските износители, зависими от китайския пазар, като например за соя и памук, също са изправени пред натиск, докато се опитват да намерят алтернативни купувачи.
Тръмп също обсъди тарифните си планове във встъпителното си обръщение и определи увеличените приходи от тарифи като основна полза, която би обогатила САЩ.
През 2025 година тарифните приходи на САЩ са били 287 милиарда долара. Те са се увеличили с близо 200% в сравнение с предходната година. Въпреки значителното увеличение, размерът на тарифите беше много по-малък в сравнение с над 2 трилиона долара, събрани чрез данъци върху доходите на физическите лица през фискалната 2025 година.
Въпреки че тарифите бяха наложени върху вноса от чужди държави, доклад на Федералния резерв на Ню Йорк от февруари 2026 г. подчертава, че близо 90% от увеличената икономическа тежест на тарифите е поета от американски фирми и потребители.
Тръмп твърди, че вносните тарифи ще направят инвестициите в местно производство конкурентни за американските компании. В резултат на това, според него, ще се отворят работни места в производството.
От април, когато Тръмп наложи тарифи, броят на работните места в производството е намалял със 71 000 между април 2025 г. и март 2026 г., а икономическата активност в производството се е свила в продължение на осем последователни месеца до декември, преди да се възстанови през януари. Това се случи, тъй като производителите се отдръпнаха в отговор на тарифите на администрацията на Тръмп, тъй като разходите за суровини като стомана се повишиха, а предприятията се въздържаха от големи инвестиции на фона на икономическа несигурност.
Това съобщи изданието Semafor, позовавайки се на бивши служители на Министерството на финансите и Държавния департамент на САЩ.
Но цените на стоките за дълготрайна употреба, категорията стоки, най-изложена на международната търговия, са се увеличили с 2,2% на годишна база през януари 2025 г. Стоките за дълготрайна употреба са част от индекса на цените на личните потребителски разходи (PCE), мярка за потребителските разходи за стоки и услуги сред домакинствата в САЩ и предпочитаната мярка за инфлация на Федералния резерв. Въпреки че инфлацията се е понижила от пика си от юни 2022 г., PCE инфлацията се е повишила с 2,8% на годишна база през януари 2026 г., докато основната PCE инфлация, с изключение на волатилните категории енергия и храна, се е повишила с 3,1% на годишна база - доста над целта от 2% на централната банка.
На пресконференция през март председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че последните "повишени" данни за инфлацията "до голяма степен отразяват инфлацията в стоковия сектор, която е била стимулирана от ефектите на тарифите".
Тръмп твърди, че тарифите ще помогнат на икономиката на САЩ да расте като цяло. През 2025 г. обаче БВП на САЩ нарасна с 2,1%, най-бавният темп от пет години насам. Здравословният темп на потребителските разходи и бизнес инвестициите в изкуствен интелект поддържаха икономиката, въпреки свиването на разходите на федералното правителство поради спирането на дейността миналата година.
Въпреки че 2025 г. беше нестабилна година, тарифите оказаха само минимално влияние върху икономическото производство на САЩ, показва нов академичен доклад на Института Брукингс. Приблизително 57% от вноса е влязъл в САЩ без мита поради търговски споразумения и освобождаване от тарифи, а по-голямата част от американския износ не е бил обект на ответни тарифи, с изключение на този от Китай, което е намалило общото въздействие върху икономиката.
Въпреки че общият размер на икономиката почти не се е променил, все още имаше икономически печеливши и губещи от тарифите, като потребителите губеха поради по-високите цени, докато правителството печелеше чрез по-високите федерални приходи. Някои индустрии също отбелязаха по-високи приходи и увеличиха заплатите на работниците, въпреки че много компании също бяха засегнати от по-високи разходи за внос.
В момента е в сила временната глобална тарифа на Тръмп от 10% върху целия внос от САЩ (с няколко изключения за стоки, считани за критични). На 2 април тази година Тръмп наложи 100% тарифа върху определени фармацевтични продукти и коригира тарифите върху стомана и алуминий, точно една година след "Деня на освобождението".
В началото на март американски търговски съд също така нареди на правителството да възстанови суми на вносителите, които са платили тарифи, преди да оттегли решението ден по-късно.
В обръщението си на 2026 State of the Union през февруари Тръмп заяви, че "зашеметяващият икономически обрат" на САЩ се дължи на тарифите.
Малко повече от месец по-късно световната икономика в момента е разтърсена от войната между САЩ и Израел срещу Иран, причинявайки прекъсвания на световните доставки на петрол и газ. Тази последна криза досега не изглежда да е разклатила ангажимента на Тръмп към тарифите като основен принцип на неговата търговска политика.