Провалът на руския президент Владимир Путин във войната в Украйна е видим, но сериозният му провал е друг – в опита да възстанови глобалното влияние на СССР. От Ивайло Нойзи Цветков.
Владимир Путин имаше една мечта, само дето не каза в стил Мартин Лутър Кинг "У меня есть мечта". И тя беше относително проста и разбираема – като рудиментарен "хомо совиетикус", т.е. съветски човек с корени във вездесъщата КГБ, гранде идеята на цялата путинова външна и особено вътрешна политика беше да възстанови хем глобалното влияние на СССР, хем да издигне до степен на архипропаганда носталгията по съветския "жизнь" и най-вече победата във Великата отечествена война. Разбира се, най-вече в очите на по-възрастните поколения, замитайки под килима ролята на СССР между 1939 и 1941, съглашателството с Хитлер в пакта "Молотов-Рибентроп" и т.н.
В първото Путин се провали, а във второто по-скоро не, т.е. през последните две десетилетия успя да отрови мнозина с меганационалистката идея. Включително майки на загинали в безумната война срещу Украйна, но най-вече онези милиони в безкрайната провинция извън градската среда на Москва и Санкт Петербург, които черпиха битово величие от самата пропаганда, но и се чувстваха загубили русоцентристката имперска мощ на СССР след разпада му, до голяма степен илюзорна.
Бързам да направя едно уточнение: не говоря от русофобски позиции, каквито споделям само спрямо руската имперска нагласа, т.е. правя разлика между руския "империум" и руския "спиритус"; емоциите тук ми се струват маргинални. Това е моят опит да отворя нечии очи за същинския провал на Путин с неговата мръсна война, която тече вече четвърта година и най-вероятно ще приключи с присъединяването на Донбас (след Крим). Но повече ме интересуват дълбинните причини, първата от които е, че в руския колективен умствен софтуер е заложена идеята за имперско влияние, за околна до глобална доминация.
Самата администрация на Путин е всичко друго, но не и глупава – и съвсем ясно си дава сметка за този особен вид квази-имперски провал, най-вече заради променения геополитически контекст в сравнение с двуполюсния модел САЩ-СССР. Тъжната истина тук е, че не просто се появи "трети" голям играч в лицето на Китай, но той вече е в състояние да оспорва "титлата" на САЩ – във военен, търговски, финансов и всякакъв смисъл. Впрочем Томас Фрийдман е прав: скорошната среща между Тръмп и Си по нещо напомня онази между Никсън и Мао през 1972, когато за пръв път в историята стана ясно, че американци и китайци биха могли да си сътрудничат - въпреки особения вид тоталитаризъм, който под една или друга форма цари и днес в Пекин.
Големият губещ? Правилно - Владимир Путин.
И сега въпросът е как самият Путин хем да оцелее, хем да продаде на своите идеята, че възстановява руското глобално влияние чрез войната в Украйна и факта, че разполага с неограничени енергийни източници. За него още от началото на века, има "легитимни зони на интерес", разбирайте – основно бивши съветски републики, били те на запад (в Източна Европа) или пък мюсюлманските в Средна Азия. Същевременно Путин дуе мускули и в други части на света, например в Мали, където също търпи поражения (последното е в Кидал); дългогодишният съюзник Иран пък е хвърлен в ада на хрумванията на Доналд Тръмп, а руските отношения с Израел са в най-ниската си точка от много години. Прибавете и тръмписткия цирк – по отношение на Русия президентът на САЩ е непредвидим като исхемичен инсулт, т.е. той е способен както да разпъне червен килим в Аляска, така и някоя сутрин да стане накриво и да обяви, че Путин вече не му е приятел. И двете са се случвали.
Един от поредните провали на Путин (като част от скорошния генерален колапс) е и тоталната изборна загуба на съюзника Орбан, който вече е в режим "обиден съм ви, не разбрахте ли, че съм баща на нацията" (помните и предния случай в Сирия, въпреки руските бази в Тартус и Хмеймим, който завърши с бягство на Башар Асад в Москва; за Халифа Хафтар в Либия даже не ми се почва). Но по-същественото тук е, че самият Путин губи почва под краката си като цар самодържец в традицията от Иван Грозни през Михаил I и Петър I, та до Сталин и Брежнев. И че мечтата му за глобално влияние на практика колабира.
Защо? Централна Азия вече във всякакъв смисъл е под влиянието на Китай, а китайските интереси в Африка не са тайна за никого. На Зеленски дори му направиха мили очи в Армения, на която Москва вече гледа с традиционното подозрение (а в Ереван не искат и да чуват за уж голямата православна сила, след "предателството" при нахлуването на азерите в ексклава Нагорни Карабах през 2022). Дори Приднестровието, в което винаги са искали да се отделят от Молдова и да станат руски, се разсърди, след като Путин първоначално им каза, че газът ще е безплатен, а после им представи сметката чрез "Газпром".
Разбира се, краят на путиновата глобална мечта е свързан най-вече с войната с Украйна. Фактът, че тази страна не се предаде, макар и на немислимата цена от големи жертви (и със сериозната натовска подкрепа и ремодулирането към дронова битка), подкопава сериозно не само конкретните руски геополитически цели, но и самия режим на самодържеца.
И отново контекстът: съвременна Русия далеч не разполага с военните ресурси и бюджет на СССР, който подпомагаше псевдокомунистически режими по цял свят (Ангола, Виетнам, Куба, Мозамбик и т.н.) Тя не може вече да въоръжава партизани никъде, пришпорена от Коминтерна и по-късната брежневска доктрина за "износ и финансиране на комунизъм" с цел идеологически ползи – просто защото днешната Русия на Путин не почива на никаква идеология, освен тази на кръговата отбрана (и кърмена с необходимата вътрешна и външна пропаганда на традиционния руски империализъм, включително чрез хибридните инструменти като система от тролове и т.н.).
Което ме подсеща, че Путин няма как да приложи и мека сила, защото голяма част от съвременната руска култура се оказа антипутинистка, а пък специфичната руска естрада е напълно неизвестна извън пределите на страната. Остава му единствено носталгията по СССР, но и тя се пропуква: все повече откърмени със съветска пропаганда започват да си дават сметка, че например идолът Висоцки всъщност беше дрезгав бунтар срещу системата, т.е. приблизително същото, което живеят в момента.
Да, Путин вероятно ще стои на власт до гроб. Руската история никак не е пълна с демократични преврати (малкото опити като през февруари 1917 са потопени в кръв).
Каква може да бъде Русия без Путин?
Но тук въпросът е дали е възможен изцяло нов цивилизационен модел в Русия, при положение, че нямаш идеология за износ, пък и пред своите. Опитът на самия Путин да позира известно време като стълб на консерватизма някак беше разрушен от неговия добър приятел Тръмп, който дори отиде да се договаря исторически зад гърба му с китайците.
И така Русия на Путин не само е провал на собствената си съветска реконструралистка мечта, но и се свежда до няколко политически реквизита (по Оуен Матюс, но и не само): евтин газ и нефт, хибридна дезинформация, вагнерови наемници по света и най-важното - нарочно самодостатъчна и затворена икономическа система.
Само че никой не причинява по-големи проблеми на днешна Русия от самата нея. И в основата на всичко е Путин – самодържецът с ограничена експертиза и, уви, явно и интелект, спрямо свръхзадачите, които си поставя. Защото една евентуална демократична Русия би била вторият най-голям енергиен износител в света, както и пета икономика, а освен това е и ядрена сила и с възможност за вето в Съвета за сигурност на ООН. Т.е. една Русия без Путин, която не мечтае за нов СССР, би могла да бъде конструктивна глобална сила от само себе си, и решително да подобри живота на собствените си граждани, използвайки на практика неограничените си ресурси.
Ама не и не.. Сухой-57 трябва да е по-добър от F-35 (невярно), православното вероизповедание трябва да е по-добро от всички други деноминации (невярно), а отделният човешки живот не трябва да има особено значение, когато е положен за Родината (вярно).
И всички руснаци, тази велика нация, трябва да маршируват в един общ путинов безсмъртен полк под погледа на своя лидер, който иска да бъде цар в имперската им традиция, но не притежава необходимите качества за "император".
Предстои да се разбере, че самият Путин е провал. Помнете какво съм казал.
***
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.