Какво ще стане, ако Путин реши да тества НАТО в Литва или другите балтийски държави? Той ще получи твърд отговор, убедени са експерти по сигурността. Те не вярват, че евентуална подобна руска атака ще има успех.
"А вие успяхте ли да стигнете до убежище?" През последните дни в Литва всички си задават този въпрос. В социалните мрежи и новинарските емисии постоянно се говори за дронове и хакерски атаки, а напоследък към тази тревожна терминология беше добавен още един израз - "въздушна тревога".
Путин засилва натиска върху балтийските държави
Миналата седмица всички в Литва получиха на телефоните си съобщения за въздушна тревога с призив хората да се отправят към най-близкото убежище. Причината – появата във въздушното пространство на страната на неидентифициран безпилотен летателен апарат.
След това последва разяснение от Министерството на външните работи на Украйна: Русия с помощта на средства за радиоелектронна борба (РЕБ) пренасочва украински дронове към страните от Балтийския регион с цел по-късно да ги обвини, че предоставяли на Украйна коридори за нанасяне на удари на руска територия.
На 25 май президентът на Русия Владимир Путин подписа закон, който му дава право да използва армията извън границите на Русия за "защита на руските граждани". В Калининградска област наскоро за първи път обявиха "тревога заради дронове" – вероятно фалшива.
Почти едновременно с това Москва поиска от съда на ООН да призове балтийските държави, и по-специално Латвия, за да отговарят пред него за "нарушаване на правата на руснаците". Известно е, че този съд разглежда такива дела с години. Във Вилнюс, Рига и Талин възприемат тези стъпки като още един елемент от стратегията на Москва за натиск върху страните от източния фланг на НАТО. "Не бих казал, че нивото на заплахата се е повишило, но реториката (на Русия. – бел. ред.) стана много по-остра", заяви в интервю за вилнюското "Радио новини" шефът на Службата за държавна сигурност на Литва Ремигиюс Бридикис.
"Ветерани от СВО" се готвят да преминат границата?
Събитията от последните седмици породиха оживен дебат относно риска от провокации или дори за нахлуване на Русия в някоя от балтийските държави. За това в региона се говори още от момента на руската анексия на Крим през 2014 година. Предполага се, че претекст може да стане именно това "нарушение на правата на руските граждани", които Путин се е заел да защитава. Латвия и Естония, с техните забележими и често компактно живеещи "рускоезични малцинства", се считат за приоритетни цели на Москва.
Въпреки това повечето експерти не вярват, че ще има мащабна инвазия, като посочват, че подготовката ѝ е невъзможно да се скрие от разузнавателните служби на страните от НАТО, а продължителната агресия срещу Украйна фактически не оставя на руския режим достатъчно сили и средства за такава операция. В крайна сметка тя би довела с голяма вероятност до истинска война с Алианса, която Русия не е в състояние да спечели.
За малко по-вероятен се счита друг сценарий: в някой от балтийските градове (най-често се споменават "рускоговорящите" Нарва в Естония или Даугавпилс в Латвия) убиват или осакатяват човек с руско гражданство. След това разгневена група от "ветерани от т.нар. специална военна операция" (а всъщност – преоблечени в цивилни дрехи руски специални части) нахлува с оръжие на територията на една от балтийските държави, за да отмъсти на "националистите русофоби". Те опустошават граничния пост и митницата, убиват няколко полицаи, издигат руското знаме на кметството и се оттеглят обратно в Руската федерация. Целта на рейда, от гледна точка на Москва, трябва да бъде демонстрация на слабостта и уязвимостта на източния фланг на НАТО, стимулиране на политически разкол вътре в Алианса, но без риск от голяма война.
Литва по-рядко се споменава като потенциална цел на руска провокация. Тя граничи само с руския ексклав Калининград, 80 процента от населението на страната са литовци, а етническите руснаци съставляват, според официални данни, не повече от 5-6 процента. След възстановяването на независимостта през 1990-1991 литовско гражданство получиха всички желаещи.
НАТО вижда всичко
От друга страна, именно през Литва минава единствената железопътна линия, свързваща Калининградска област с останалата част от Русия. Проблемите със сигурността на този транзит изглеждат по-солиден претекст за действие. Част от анализаторите отбелязват, че руските военни и специалните служби се смятат за майстори на "нестандартните решения" и в случая могат да изберат именно Литва за обект на такава провокация.
Линас Кояла, директор на Центъра за изследвания в областта на геополитиката и сигурността във Вилнюс, не вижда никакъв смисъл да гадаем коя страна може да стане цел на руска акция. "Литва се сблъска с преки руски заплахи още през 2022 година. Оттогава те се превърнаха в ежедневен фон на нашия живот. Имаше и палежи, и заглушаване на GPS-сигнали, и кибератаки, а сега се добавиха и дроновете", припомня политологът.
Той допълва, че Кремъл не се фиксира върху само една страна, а се опитва да оказва натиск върху всички съюзници от НАТО. Според Кояла "ако на Москва наистина ѝ трябва ескалация, тя винаги ще намери повод".
Кир Джайлс, директор по научните изследвания в Лондонския център за изследване на конфликтите и консултант в Кралския институт за международни отношения "Чатъм Хаус", счита не само евентуална мащабна инвазия, но и по-малко мащабна провокация за малко вероятна. "Подготовката за ограничена операция не може да остане незабелязана от разузнавателните служби на балтийските държави - те много добре виждат и чуват какво се случва в дълбочина на руска територия", каза той в интервю за ДВ. Според Джайлс през последните 10-12 години балтийските държави са се подготвили нелошо за отблъскване на руски атаки. "За да предотвратят трансграничен рейд, те дори няма да се нуждаят от помощта на съюзниците си. Сами ще се справят."
Алиансът ще помогне на балтийците и без Тръмп
Граничещите с Русия Латвия, Литва и Естония не са като Донбас през 2014 година, казва Джеймс Шер, експерт от Международния център за отбранителни изследвания и сигурност в Талин. "Тогава там активно действаше руска агентура, а държавната власт на Украйна фактически престана да съществува", обясни той също в интервю за ДВ. "При нас в Естония, веднага щом руски диверсант пререже първата линия бодлива тел, всички веднага научават за това – от Националния ситуационен център в столицата, до местните власти. Освен това, в граничните населени места на трите държави хората са много бдителни и бързо забелязват чужденците."
През последните години балтийските държави възстановиха или значително увеличиха наборната служба и подготовката на резервистите. Присъствието на международни батальони на НАТО на предни позиции във всичките три държави също е важен сдържащ фактор за Русия. До 2028 в Литва ще бъдат разположени 5000 военнослужещи от моторизирана бригада на Бундесвера.
В същото време забележимото скептично отношение на настоящата американска администрация към НАТО поражда у мнозина въпроса: ще останат ли САЩ верни на принципа на член 5-и от Североатлантическия договор, който разглежда нападението срещу един член на съюза като нападение срещу всички.
"Военните и политическите лидери на балтийските държави, според моите наблюдения, днес все по-рядко споменават член 5-и", казва Джеймс Шер. "Всички разбират, че в случай на нападение от Русия Доналд Тръмп, вместо да изпрати американски десантчици, може да започне да се обажда на Путин. Затова в случай на криза в региона вече активно се разработват планове и механизми за създаване на експедиционни сили на съюзниците от редиците на онези, които са готови да действат."
Такава възможност е изцяло предвидена в член 3-ти от Североатлантическия договор. "В интерес на по-ефективното осъществяване на целите на настоящия Договор, договарящите се страни, поотделно и съвместно, чрез постоянни и ефективни самостоятелни усилия и взаимопомощ, ще поддържат и увеличават своя индивидуален и колективен потенциал за борба с въоръжено нападение." Освен страните от балтийския регион, става дума за участие на Великобритания, Финландия, Швеция и вероятно на Германия и Полша. Полската армия е към днешна дата лидер в областта на техническото превъоръжаване и подготовката на резервистите.
Или както казва Джеймс Шер: "Мотото на балтийските държави и техните съюзници днес е просто: Нека в Брюксел заседават – ние тук се готвим за битка".