Автор: Александър Детев
"Спираме оръжието за Украйна" - думите на военния министър Димитър Стоянов проехтяха в цяла Европа, като всички международни агенции ги препечатаха. Какво обаче означава тази закана?
На следващия ден премиерът Румен Радев се опита да внесе повече яснота: „Правителството слага край на предоставянето на въоръжение от българската армия за Украйна. Вече сме дали достатъчно. Страната ни продължава да търпи социално-икономически щети от тази война. Отново призоваваме за търсене на дипломатическо решение."
Вместо яснота, обаче, това внесе още повече мъгла и съмнения относно геополитическата ориентация на страната.
„Нито бившият президент и вече премиер, нито бившият шеф на неговата канцелария и сегашен министър на отбраната са разбрали, че имат реална изпълнителна власт, а безотговорни изказвания нанасят сериозна щета върху имиджа на България", коментира пред ДВ бившият външен министър Надежда Нейнски.
Спираме ли наистина доставката на оръжие за Украйна?
Краткият отговор е „не." През последните години българският военнопромишлен комплекс работи на пълни обороти и е публична тайна, че изнася по-голямата част от продукцията си именно за Украйна - основно през посредници. Днес около 4% от БВП на България се формира от военната индустрия. „Те говорят за предоставянето на оръжие „с отпаднала необходимост" от складовете", уточнява бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев. „Това не се отнася за продажбите на оръжие."
И Нейнски, и Тагарев обаче подчертават, че една от целите на т.нар. изпразване на старите военни складове всъщност е модернизирането на оръжията и боеприпасите. Информацията за това, какви оръжия от български военни складове са били продадени на Украйна в последните години, е класифицирана, отговаря на въпрос на ДВ проф. Тагарев. „Но може да се съди, че към определен момент само чрез компенсации от наши съюзници, България е получила 350 милиона лева за такъв тип въоръжение, което е било извадено от складовете. Това дава ориентация за какво говорим, но повече данни няма как да споделя", допълва той.
По времето, когато Тагарев е министър, България започва да предоставя старото си съветско оръжие, за да се сдобие с модерно западно такова, но сега очевидно този механизъм ще бъде преустановен. „Чрез този механизъм българската армия и Министерство на отбраната получаваха допълнителни средства, които трябваше да бъдат реинвестирани в проекти за превъоръжаване на армията. Ние губим тази възможност", казва бившият министър на отбраната.
Какви "щети" е търпяла България досега?
Щом България получава милиарди от търговията с оръжия, а оръжейната индустрия расте и осигурява работни места на хиляди хора, какво има предвид Румен Радев под „социално-икономически щети"?
Нито проф. Тодор Тагарев, нито Надежда Нейнски имат отговор на този въпрос. „В Подбалкана сигурно не остана човек без работа. Заводите привличат работници и от други райони, заплатите се вдигат. 4% от БВП е много сериозно число", коментира проф. Тагарев.
„Помощта от България никога не е била безвъзмездна. 13-те пакета доставки са компенсирани от специален фонд на Европейския съюз (ЕС). Помощта за Украйна не намалява способността на българската армия, а я увеличава, защото заменяме старо оръжие срещу ново. Парите отиват в хазната и ако приемем техния „практичен подход", именно това води до подобряване на стандарта", допълва Нейнски.
В търсене на "дипломатическо решение"
Преди дни президентът на Украйна Володимир Зеленски изпрати писмо до Владимир Путин, в което го кани на директни преговори за прекратяване на войната. „Не виждам смисъл да се срещаме", отговори Путин.
От тази гледна точка, търсенето на дипломатическо решение с отслабването на подкрепата за нападнатата Украйна изглежда напълно недалновидно. „Премиерът Радев говори за реалистичен подход и търсене на дипломатическо решение. Надявам се да може да обясни пред колегите си в Европейския съвет своята позиция. Имаме писмо на президента Зеленски, който предлага директни преговори, но Русия отказва. Европа е готова за преговори, но Русия отново отказва. Президентът Путин и външният министър Лавров казват, че изходът от войната ще се реши на бойното поле", казва Нейнски.
„Мисля, че тези изказвания са основно за вътрешна употреба - за русофилския електорат на „Прогресивна България", за да се поддържа виждането, че не искаме да навредим на интересите на Русия", коментира проф. Тагарев. И премиерът Румен Радев, и военният министър Димитър Стоянов вече обявиха многократно, че България не смята да блокира европейските пакети в подкрепата на Украйна. Същото засега важи и за санкциите. „На практика ние сме част от тези решения, така че участваме в предоставянето на тази помощ", допълва военният експерт. Но също и предупреждава: „Премиерът Радев вече е бил похвален в една от руските телевизии за тази своя позиция. Това се приема като сигнал от нашите съюзници, че България вече няма активно да участва в тази европейска политика."
Надежда Нейнски вижда сериозна заплаха България просто да бъде заобикаляна занапред. „Сигналът, който се изпраща към партньорите, е: Не може да се разчита на нас", казва тя. „А тази война ще свърши и участието във възстановяването на Украйна ще бъде възможно само за държави, на които се има доверие."
В тази връзка тя припомня за споразумението за сътрудничество в областта на сигурността, която служебният кабинет на Андрей Гюров подписа в Киев. „То е прозорец към възможности за модернизацията на българската армия и възползването от най-модерните технологични разработки, които украинците по необходимост развиха в последните години. Най-големите държави с най-развитата военна индустрия, включително САЩ, имат подобно споразумение с Украйна", напомня бившата министърка и дипломатка. Сега тази възможност може да бъде пропусната.
А сигурността на българите в Украйна?
Когато става дума за сигурността на Украйна, не бива да се пропуска и сигурността на българското малцинство там, за което се смята, че наброява над 200 000 души. То също дава жертви в кървавия конфликт, който продължава четвърта година.
И докато и Виктор Орбан, и победилият го Петер Мадяр поставяха фокус върху унгарското малцинство в Украйна, българската позиция изглежда напълно вяла. Липсва и осъждане на съобщенията за забрана на изучаването на български език в окупираните от Русия територии.
„Невъзможността за водене на авторитетна политика е в ущърб на българските общности в чужбина", обобщава в тази връзка Надежда Нейнски. „Една авторитетна и уважавана държава създава възможности за постигане на добри условия и защита на интересите на българските общности в чужбина."