Поредната трагедия на автомагистрала „Тракия“ отне живота на две 9-годишни деца от школата на футболен клуб „Славия“ и на бащата на едно от тях. Тежкотоварен камион е загубил управление, преминал е през разделителната мантинела и е навлязъл в насрещното движение, където се е ударил челно в автомобила на семейството. Това е моментът, в който обикновено започва познатият ритуал. Ще се говори за човешка грешка. За спукана гума. За лош късмет. За трагично стечение на обстоятелствата. След няколко дни темата ще бъде изместена от следващата новина.
Само че има един неудобен въпрос. Защо един тир изобщо успява да премине през разделителната система на магистрала, предназначена именно да предотвратява навлизане в насрещното движение? Това не е първият случай. През годините многократно сме виждали тежкотоварни камиони да преминават през еластичните метални мантинели на българските магистрали и да се озовават в насрещното платно. От години инженер Ясен Ишев поставя публично въпроса защо в България масово се използват еластични мантинели, които изискват постоянна подмяна и поддръжка след инциденти, вместо бетонни разделителни прегради тип „Ню Джърси“, използвани на много места по света именно заради способността им да ограничават навлизането в насрещното движение при тежки удари.
Разбира се, никой не може категорично да твърди какъв би бил резултатът от конкретната катастрофа, ако на мястото имаше бетонна преграда. Но идеята на бетонната ограда е да ограничи движението на пътното превозно средство. Може би камионът щеше да се обърне, може би щеше да се удари и да остане в платното си за движение, може би щеше само да препречи пътните платна в посоката си за движение. Това са въпроси за експертна техническа оценка, а не за политически лозунги. Но е напълно легитимно да се пита защо държавата не прави публичен и прозрачен анализ кои системи осигуряват по-висока безопасност при сблъсък с тежкотоварни автомобили.
Защото когато една и съща конструкция отново и отново позволява преминаване на тирове в насрещното движение, въпросът вече не е само инженерeн. Той става морален.
В България се влагат огромни средства за изграждане, ремонт и поддръжка на предпазни съоръжения по пътищата. 500 млн. евро е годишният бюджет за ремонт и поставяне на нови мантинели. Бизнесът е повече от апетитен, повече от желан, защото парите са много. Но обществото рядко получава ясен отговор защо се избират едни решения, а не други. Кой печели от тези избори? Какви са критериите? Какви анализи са правени? Къде са публичните оценки на риска?
Когато липсват отговори, се появяват подозрения.
А когато подозренията се натрупват десетилетия наред, гражданите започват да вярват, че безопасността е второстепенна, а бизнесът – първостепенен. Именно тук е големият проблем. Не защото някой е доказано виновен за тази конкретна катастрофа, а защото държавата отдавна е изгубила доверието, че поставя живота на хората над интересите на различни икономически кръгове.
Двете деца от школата на „Славия“ няма да се върнат. Нито бащата, който ги е водел към футболен турнир.
Но поне можем да си зададем въпроса, който винаги идва след всяка трагедия и винаги остава без отговор: колко още хора трябва да загинат, преди държавата да започне да измерва стойността на пътната инфраструктура не в километри, обществени поръчки и договори, а в спасени човешки животи?
Защото този път тирът премина през мантинелата. А държавата премина през съвестта си.
Защо не слагаме разделителни прегради тип „Ню Джърси“ – защото нямат нужда от толкова честа поддръжка, защото се сменят лесно, защото не изискват постоянни грижи, защото не изискват огромен бюджет за поддръжка. Най-просто казано – защото в тях няма много пари, няма далавера, няма комисионни, няма келепир. А и вършат по-добра работа – особено на магистралите.