България се намира на „много опасен кръстопът“, а агресивната политическа реторика и задълбочаването на разделението отслабват способността на обществото да взема общи решения. Това заяви комуникационният експерт Весислава Танчева в предаването „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. Разговорът беше посветен на политическата комуникация след приключилата предизборна кампания и на отношенията между политиците и обществото.
Бюджетът и ролята на парламента
Танчева определи представянето на държавния бюджет от премиера Румен Радев в аулата на УНСС, а не в Народното събрание, като пиар ход и „донякъде“ кризисен пиар. Според нея изборът на място изпраща институционално послание, че законодателният орган отново се заобикаля.
Тя разкритикува и начина, по който е била представена финансовата рамка, като го определи като компрометиращ. По думите ѝ отношението към парламента не е ново за българската политика, но формацията „Прогресивна България“ развива този модел с висока скорост.
Агресивна реторика и следваща кампания
Според Танчева използваният от управляващите език вече надхвърля обичайната политическа острота. Тя заяви, че в публичното говорене се забелязва заемане на чужди внушения и реторични похвати, включително при определянето на политически опоненти.
Комуникационният експерт смята, че запазването на този тон след изборите показва, че политическите щабове вече се подготвят за следващата кампания. По думите ѝ местните избори са особено важни, защото чрез местните структури, общинските съвети и местните влияния се изгражда основата за дългосрочно управление.
Клиентелизъм и прехвърляне на влияние
На въпрос за поведението на ГЕРБ и за местни структури, които започват да се ориентират към новата власт, Танчева отговори, че това е свързано с клиентелисткия модел в българската политика.
Тя заяви, че ГЕРБ не е доказала, че е системна партия в класическия смисъл. Според Танчева за това са необходими устойчиви местни структури, спечелени и загубени избори, оцеляване след поражения и смяна на лидерството, без партията да се разпадне.
По думите ѝ клиентелисткото мислене премества големи групи хора и местни зависимости от една победила формация към следващата. В тази логика бизнеси, зависими от обществени поръчки, и местни управници се стремят да запазят връзката си с всяка следваща власт в София.
Разделението като заплаха
Танчева определи изкуственото задълбочаване на разделението като най-опасния ефект от агресивната реторика. Според нея хората се капсулират в малки приятелски, семейни и политически групи, което намалява способността им да обсъждат общо бъдеще.
Тя свърза този процес и с външни хибридни внушения, насочени към отслабване на Европейския съюз. В разговора бяха посочени Русия, а в определени периоди и политически линии, свързвани от Танчева с Доналд Тръмп, Иран, Китай и Северна Корея.
„Много сме близо до голям проблем, откровено казано“, заяви Танчева. Тя предупреди, че най-голямата опасност е отстъплението от демократичните достижения и допускането на омразата и чуждите внушения да разрушат правните и институционалните основи на държавата.
Източници: bnrnews.bg