Проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей (НИМ) и бивш министър, отговарящ за българите в чужбина, предостави на редакцията на Факти.бг своето мнение по проблемите на придобиването на българско гражданство от сънародниците ни, живеещи извън пределите на страната, съпоставяйки положението у нас с начина, по който са решени нещата в някои други държави - Унгария, Румъния, Германия.
Вчера унгарският министър на външните работи заяви, че въз основа на Закона за унгарското гражданство, приет през 2010 г., очаква 1 милион души от унгарски произход да получат унгарско гражданство. Досега (от 2010 г. насам) са го получили вече 660 000 души. Законът предвиждал всеки чуждестранен гражданин, който е от унгарски произход, да получава в рамките на 2-3 месеца унгарско гражданство без всякакви допълнителни изисквания.
Унгария е държава като нас – отвсякъде граничи със себе си. Имам предвид, че, загубила като нас и двете световни войни, тя бе орязана на мирните конференции след войните от ред територии, населени с унгарци в полза на държавите победителки – Словакия, Полша, Сърбия, Румъния, Украйна. Унгарските малцинства обаче оцеляха. Само в Румъния унгарците са 2,5 млн., във Войводина (Сърбия) - 300 000, в Словакия – 600 000, в Закарпатска Украйна - 150 000 и т.н.
В Румъния приеха аналогичен закон през същата тази година. И тя бе поорязана след 1945 г.. Най-вече с Молдова (4,5 млн. румънци), но също и с Буковина и Трансистрия. Техният закон е още по-либерален. Той предвижда бързо даване на гражданство на всички жители и техните потомци на териториите, били част от румънската държава до 1944 г. Не само на румънците, но и на украинците, българите, гагаузите и т.н. За разлика от унгарците, румънците досега не са дали сведения колко са получилите гражданство след 2010 г. Моите сведения от източници от Румъния, пожелали анонимност, са за 450 000 души.
Нека да бъдем откровени. По този начин двете страни решават демографския си проблем, който има същите параметри, както и в България. Но те не са единствени. Те просто следват германския модел. В 82-милионна Германия се раждат само 625 000 бебета годишно, а умират 830 000 германци. Ножица с отрицателен знак от близо 200 000 души, но Германия компенсира отрицателния прираст с даването на гражданство на около 180 000 души годишно на немци от Русия, Украйна, Казахстан (там живеят над 2 милиона немци), от Румъния, Полша, Чехия и Словакия. А също и на гастарбайтери от цяла Европа, Турция, Близкия изток и Северна Африка, живеещи и работещи от десетилетия в Германия и вече отгледали поколения.
Демографският проблем наистина е приоритетен за всички високоразвити страни. Причината е, че населението им основно живее в градовете, а там през втората половина на ХХ век се наложи т. нар. двудетен модел в семействата. В миналото високата раждаемост бе следствие на необходимостта от много работна ръка в селското стопанство.
Днес поради високопроизводителната техника за обработка на земята тази необходимост отпадна и двудетният модел се наложи дори в селата, но той не е достатъчен дори за просто възпроизводство на населението. Защото не винаги хора от едно поколение сключват брак и раждат деца. И защото (защо да не говорим за такъв важен проблем съвсем откровено) се увеличават адептите на т.нар. „трети пол”. Нищо против тях нямам, но по демографския въпрос, въпреки трогателните им усилия в секса, деца не се раждат. И, боя се, че никога няма да се родят... Те могат да гледат деца (както искат някои), но някой друг трябва да ги роди.
С мерки за повишаване на раждаемостта поне в страните от ЕС отрицателната ножица няма да се свие. Това са го разбрали в Германия, Унгария, Румъния. Тези, които са решили да създават деца (с брак или без брак), ще си раждат, с редки изключения, по едно-две. Затова, без да оставят грижите за децата и семействата, решили да имат деца, слагат упор на даването на гражданство. И така на практика успешно решават демографския си проблем. Всъщност те вече са го решили.
Как стои въпросът при нас? Напоследък се раждат годишно 65 – 70 000 бебета. Умират средногодишно 110 000 българи. Отрицателна разлика 40 000 души, т.е. всяка година България намалява с един град като Ловеч или като Смолян, или като… Политиците вече знаят за този проблем. Признават, че е главният проблем на нация и държава. Казват по сутрешните тв блокове и то от всички партии, че ще го решат като дойдат на власт, но не казват как ще го решат. Мърморят нещо за увеличаване на детските надбавки, за стоеж на детски градини, подобряване на детското здравеопазване... Чудесно, не може без това. Но само с леко вдигане на раждаемостта (защото „само леко” ще бъде ефектът) демографският проблем не се решава. Виждаме го в германския, унгарския и румънския случай.
Решаването на демографския проблем може да стане само когато паралелно с мерки за вдигане на раждаемостта по модела на Германия, Унгария, Румъния, а напоследък и Русия, започнем да даваме усилено гражданство на българи от диаспората. Те са (в Македония, Сърбия, Албания, Косово, Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Казахстан, Германия и Турция) около 3, 5 – 4 милиона души.
Как стои въпросът с даването на гражданство? То е по силата на закон (с многобройни поправки) от 1990 г. Той създава многобройни пречки, предявява безсмислени изисквания и резултатът е, че средно по 4-5000 души засега годишно получават гражданство. За 25 години около 100 000 българи само.
През 2010 г. и аз в качеството си на министър внесох закон със същите проектоправила като в унгарския и румънските закони. Отхвърлиха го още в комисиите на НС. Приеха само, че кандидатите трябва в рамките на 1 година да получат решение на молбата си – „да“ или „не“. Това позволи през 2011 и 2012 г. по 17-18 000 души от диаспората да получат българско гражданство.
През 2013 г. цифрата падна отново на 5000. Правителството на втората тройна коалиция предяви куп изисквания към кандидатите, неизпълними например от гражданите на Македония, които трябваше да доказват българския си произход. И това при положение, че държавната ни концепция е, че всички жители на Македония със славянско- християнски имена са от български произход. И при положение, че след 1944 г. няма начин да има документ, издаден в Македония, в който да е указано, че лицето „Х” е българин.
Нещо повече. Зам. правосъдният министър (от ДПС), натоварен с даването на българско гражданство, организира журналистически брифинги, на които да атакува както Агенцията за българите в чужбина - твърде лесно издавала документи за български произход, така и самите кандидати. Те бяха представяни като небългари, невежи и неуки мошеници, които не знаели дори кои са Кирил и Методий, а само чакали да грабнат българския паспорт, за да забегнат по чужбина. Неуки журналисти похващаха подхвърленото и създаваха настроения срещу кандидатите.
А истината е друга. Преобладаващият брой от получилите гражданство идват да живеят и работят у нас или остават в родните си места. Малък брой наистина заминават на Запад. Но на македонците съвсем не им трябва български паспорт, за да заминат на запад. От 5 години те са в безвизов режим с ЕС.
Истината е една – ако някой иска да реши демографския проблем, не може да го направи без драстични промени в Закона за гражданството. И те трябва да бъдат в духа на законите на Германия, Унгария и Румъния. Необходими са ни поне 100 000 гражданства годишно - всичко друго е прах в очите.