Официално е: Съединените американски щати са водещата в света терористична държава и се гордеят с това, пише политическият анализатор и философ Ноам Чомски и продължава, цитиран от AlterNet:
Това би трябвало да е заглавието на водещата новина във вестник "Ню Йорк Таймс" от 15 октомври, която по-меко бе озаглавена "CIA Study of Covert Aid Fueled Skepticism About Helping Syrian Rebels."
В статията се говори за оценката, която ЦРУ дава на последните тайни операции на САЩ, която трябва да определи тяхната ефективност. Белият дом заключи, че за съжаление успехите са толкова малко, че трябваше да се преосмисли политиката за провеждането им.
Статията цитира президента Барак Обама, който заявява, че е поискал тази оценка от ЦРУ, за да намери случай на "финансиране и доставка на оръжия за бунтовниците в страната, които действително работят добре. Но резултатите се оказват незадоволителни." Така че Обама няма желание да продължи тези усилия.
Първият параграф от статията цитира три основни примера за "прикрита помощ": Ангола, Никарагуа и Куба. Всъщност, всеки един от тези случаи е бил мащабна терористична операция, проведена от САЩ.
Ангола беше нападната от Южна Африка, която, според Вашингтон, се е защитавала от една от "по-известните терористични групи" в света - Африкански национален конгрес на Нелсън Мандела. Това беше през 1988 година.
По това време администрацията на Рейгън беше почти сама в подкрепата си за режима на апартейда, дори наруши санкциите на Конгреса и засили търговията с южноафриканския си съюзник.
В същото време Вашингтон се присъедини към Южна Африка в предоставянето на изключително важна подкрепа за терористичната групировка на Жонас Савимби УНИТА в Ангола. Вашингтон продължи да прави това дори и след като Савимби бе категорично победен по време на внимателно наблюдаваните свободни избори и Южна Африка оттегли подкрепата си. Савимби е "чудовище, чиято жажда за власт донесе ужасяваща мизерия на народа му", са думите на Марак Гоулдинг, британски посланик в Ангола.
Последиците бяха ужасяващи. Проучване на ООН през 1989 година изчисли, че набезите на Южна Африка са довели до 1,5 милиона смъртни случаи в съседните страни, да не говорим за това, което се е случвало в рамките на самата Южна Африка. Кубинските сили най-накрая победиха агресора Южна Африка и го принудиха да се оттеглят от незаконно окупираната Намибия. САЩ сами продължиха да подкрепят чудовището Савимби.
В Куба, след неуспешната операция в Залива на прасетата през 1961 г., президентът Джон Ф. Кенеди започна убийствена и разрушителна кампания да доведе "ужасите на земята" в Куба - думи на близък сътрудник на Кенеди, историка Артър Шлезинджър. Той пише това в своята полуофициална биография на Робърт Кенеди, който е държан отговорен за терористичната война.
Зверствата срещу Куба бяха сериозни. Плановете бяха тероризмът да завърши по време на въстание през октомври 1962 г., което да доведе до нахлуването на САЩ в страната. И досега научните среди признават, че това е една от причините руският премиер Никита Хрушчов да постави ракети в Куба, слагайки началото на криза, която доведе опасно близо до ядрена война. По-късно министърът на отбраната на САЩ Робърт Макнамара призна, че ако той е бил кубински лидер, "може би е щял да очаква инвазия от страна на САЩ."
Американските терористични атаки срещу Куба продължават повече от 30 години. Цената, която кубинците платиха, разбира се, бе голяма. Броят на жертвите, едва ли някога чут в САЩ, беше съобщен подробно за първи път в проучване, проведено от канадския учен Кейт Болендър в книгата й "Гласове от другата страна: Историята на тероризма срещу Куба" през 2010 година.
Жертвите на дългосрочната терористична война се увеличиха от тежкото ембарго, което продължава и до днес напук на света. На 28 октомври ООН за 23-ти път одобри "необходимостта да се сложи край на икономическата, търговската и финансовата блокада, наложени от САЩ срещу Куба". Гласуването беше с 188-2 (САЩ, Израел) гласа, а три тихоокеански острова под въздействието на САЩ се въздържаха.
Има вече някаква опозиция на ембаргото по високите етажи в САЩ, съобщава телевизионният канал ABC News, защото "вече не е полезно" (позовавайки се на новата книга на Хилъри Клинтън "Труден избор"). Френският учен Салим Ламрани коментари горчивите разходи за кубинците в книгата си от 2013 "Икономическата война срещу Куба."
Никарагуа едва ли е необходимо да се споменава. Терористичната война на президента Роналд Рейгън беше осъдена от Международния съд, който нареди на САЩ да прекрати "незаконното използване на сила" и да плати значителни репарации.
Вашингтон отговори с ескалация на войната и наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН през 1986 г., призоваваща всички държави - което означава и САЩ - да спазват международното право.
Друг пример за тероризъм ще бъде отбелязан на 16 ноември, 25-годишнината от убийството на шест йезуитски свещеници в Сан Салвадор. Те бяха убити от терористично звено на салвадорската армия, въоръжено и обучено от САЩ. По заповед на висшето военно командване войниците нахлуха в Йезуитския университет, за да убият свещениците и всички свидетели - включително тяхната икономка и дъщеря й.
Това събитие достигна най-високата точка в терористичните войни на САЩ в Централна Америка през 1980 г. и последиците все още са на първите страници днес в докладите за "нелегални имигранти", които бягат до голяма степен заради последиците от тази касапница, след което биват депортирани от САЩ, за да оцеляват, ако могат, в руините на родните им страни.
Също така Вашингтон се очертава като световен шампион в генерирането на терор. Бившият анализатор на ЦРУ Пол Пилар предупреждава за "надигащо се възмущение от ударите на САЩ" в Сирия, което може допълнително да предизвикат джихадистките организации "Джабхат Ал Нусра" и "Ислямска държава" към "преразглеждане на търканията си от миналата година и провеждане на кампании в тандем срещу намесата на САЩ, представяйки я като война срещу исляма".
Това е вече познато последствие от операциите на САЩ, които са помогнали да се разпространи джихадизмът от ъгъла на Афганистан в голяма част от света.
Най-страховитата проява на джихадизма в момента е "Ислямска държава" или ИДИЛ, която е установила своя убийствен халифат в големи райони на Ирак и Сирия.
"Мисля, че Съединените щати са един от основните създатели на тази организация", съобщава бившият анализатор на ЦРУ Греъм Фулър, известен коментатор за региона. САЩ не са планирали формирането на "Ислямска държава", добавя той, но разрушителните действия в Близкия изток и войната в Ирак бяха основните причини за раждането на тази фракция.
Към това можем да добавим най-голямата терористична кампания в света: Глобалният проект на Обама за унищожаване на "тероризма". Ужасното влияние, което генерират тези безпилотни самолети и ударите на специалните сили, трябва да бъде много добре известно, за да се изисква по-нататъшен коментар.