Какви ги свърши Нормандската четворка? Коментарите са от „малка политическа сензация“, защото Путин пристигнал в Берлин, до ... едно голямо нищо.
Факт е, че лидерите на Германия, Франция, Русия и Украйна все пак се срещнаха, за да покажат известното – светът е събран в неразрешими засега проблеми в разстоянието от Донбас до Алепо и между тях трайно се е настанила новата Берлинска стена.
Факт е, че когато например се говори за Украйна, тези лидери си мислят за Сирия или например „Северен поток-2“. Даже измислиха понятието „хуманитарна пауза“, за да не затъват все повече в дебрите на международното право.
Факт е, че и никой със здрав разум не е очаквал чудо, пробив или някакво тяхно подобие. За това всички предупреждаваха и най-усърдно се застраховаше Ангела Меркел. При това с основание. Т.е. всички знаеха, че „нормандските“ лидери може и да искат нещо в бъдеще, но не могат да го направят в настоящето. Иначе казано се разбраха някога да се разберат.
Факт е също, че си е чиста проба нулев резултат, когато лидери се срещнат, говорят си и после не сложат подпис под някакво споразумение. Е, разбраха се за полицейската мисия на ОССЕ, но около нея ще трябва да се доразберат външните министри. А всъщност трябва да е точно обратното. Или пък за размяната на пленници.
Факт е, че журналистите трябваше да се занимават с какви ли не неща – кой на кого подал ръка, къде ще спи Путин, кой негов съветник стои до него на масата... Е, това със съветника си беше сензация. Между руския президент Владимир Путин и германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер седеше личният съветник на Путин Владислав Юриевич Сурков. Той е в санкционния списък на ЕС и САЩ от 2014 г. Е, и това минава за резултат. Факт!