Столове, повече столове! Този зов, напомнящ последните думи на умиращия Гьоте, стана лайтмотив на учредителното събрание на най-новата родна партия „Да, България“. Мястото на действието се оказа столичен мол с метростанция в мазето, за удобство на шопинг-маниаци и партийни строители. Новата формация бе зачената със завиден ентусиазъм, поръсен с трогателно наивните изказвания на някои от дебютантите в родния политически зверилник.
Пред партията на бившия правосъден министър Христо Иванов, избран безалтернативно за лидер само с 1 глас „въздържал се“, застават обичайните въпроси за всяка новоучредена формация от подобен тип. Доколко ще успее да разшири кръга на привържениците си, извън приятелския кръг на учредителите си. Дали ще напусне рамките на столицата – нещо, оказало се непосилно за други от дясната част на спектъра. Ще потъне ли в познатото състояние на нарцистична самодостатъчност, така характерно за част от актуалните политически герои.
За да разчупят догмата, ограничаваща територията им в рамките на познатите бутикови партии, вдъхновителите на проекта включиха сред основните си цели и борбата със „системната бедност“. Това би трябвало да послужи като знак за скептиците, че „Да, България“ няма да робува на класическите десни мантри от рода на „бедните си заслужават съдбата“, а ще подходи с необходимата загриженост към онеправданите.
Неизбежен е и обяснителният режим, в който лидерите на новата партия ще влязат покрай въпросите за финансирането и връзките им с Иво Прокопиев и кръга „Капитал“. Е, поне медийно новата формация е обезпечена. Първият видим резултат след учредителното събрание е, че новата партия събра под един покрив знаковите лица на „Протестна мрежа“.
Раждането на „Да, България“ не донесе никаква радост сред съставните части на Реформаторския блок. Няма и как – вече е налице сериозна предпоставка за заличаването му от политическото пространство. И ако Меглена Кунева се изрази доста по-дипломатично, то колегата й от ДБГ Даниел Вълчев съзря в новосъздадената формация поредното убежище за Радан Кънев, чрез което да се домогне до властта. Вълчев мисли така, но други десни наблюдатели смятат, че Радан едва ли не вече става излишен и някак иде в повече поне засега, когато „Да, България“ е на гребена на вълната.
Кънев вече изгуби едно старо приятелство покрай безмилостните реалии на политиката – наложи му се с кървящо сърце да изключи от ДСБ съратника си Петър Москов, с който заедно писаха устава на партията. Дали политиката ще развали дружбата му и с Христо Иванов и то преди да са се домогнали до властта и да делят каквото и да било. От „Да, България“ не крият, че целта им е участие във властта и това е напълно нормално. Според Татяна Дончева обаче, чисто технически новата партия трудно ще успее да се яви като политически субект на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Според лидера на „Движение 21“ времето няма да им стигне – от внасяне на документацията в съда, през заседание, решение и регистрация в ЦИК. Лесно можем да си представим каква ще е реакцията на „Протестна мрежа“, ако това се случи. Иначе Дончева била готова за разговори с тях по корупционната тематика, сочена енергично за основен темел на новата партия.
Кунева и Вълчев с основание могат да се тревожат за близкото бъдеще на партията си. Дори при настоящето съдружие със СДС очакванията са за нищо повече от утешителна награда – прескачане на прага за партийна субсидия. Все е нещо, но това го може и Светльо от „Хиподил“. Божидар Лукарски засега мълчи. И може би така е по-добре. Когато десните привърженици още бяха в шок от влизането на РБ в правителството на Борисов, Лукарски без бой си призна, че заклинанията за неучастие в коалиция с ГЕРБ били…предизборен трик. Накрая, от трик на трик, стана пълен цирк.
Равносметката е следната – колкото по-бързо си напуснал кабинета Борисов -2, толкова шансовете ти да оцелееш като дясна формация са по-големи. Затова и Христо Иванов, като пръв беглец от бойковия кабинет, стана знаме на поизтрезнялото дясно, откопчило се от прегръдката на генерала. Донякъде това важи и за Радан Кънев, но наистина само донякъде, защото странните му етюди като опозиционно крило в управляващ блок не предизвикваха особено умиление у десните гласоподаватели. А за останалите до последно в коалицията прогнозите са мрачни. Обезличаването им е факт. Обединение в дясно засега изглежда напълно невъзможно. Възможно е обаче нито един от изброените десни субекти да не влезе в следващия парламент, но и този мач вече сме го гледали.
Дотук се стига при претенции за изключителност, автентичност и интелектуално превъзходство над съмишленици. А автентичното дясно напомня на автентичния ЦСКА – претенции колкото искаш, само него вече го няма…