Движение "България на гражданите", по-известно като партията на Кунева, започна процес на пълен разпад. Над сто човека декларирали пред Настимир Ананиев, че подават заявления за напускане. Самият той, доскорошен депутат от Реформаторския блок, обяви че си тръгва. Същото трябвало да направи и Найден Зеленогорски, като водач на предизборния щаб при катастрофата на вота. Само че се ослушвал. А конгресът на партията бил отложен чак за октомври.
Когато си извън властта, явно нямаш бърза работа. Останалите десни партии все пак планирали персонални промени по върховете си по-скоро - през месец юни. За СДС след Лукарски не се говори нищо. Няма и какво. Бившият икономически министър може да е посвоему горд, че поне няма повдигнати обвинения от прокуратурата. Както и Кунева. Но останалите техни колеги нямаха този късмет. Петър Москов, Николай Ненчев, а отскоро и Даниел Митов се правят, че не е станало кой знае какво, просто прокуратурата отчитала дейност. Дори се опитват да бъдат духовити, но някак не им се получава.
Към групата им с подписките се присъединиха и колегите им реформатори Трайчо Трайков и Гроздан Караджов. Радан Кънев, който единствен може да обясни разликата между ДСБ и Нова Република, излъчва чувство за вина във все по-епизодичните си телевизионни изяви. И има защо. Да оставиш без парламентарно представителство над половин милион десни избиратели, като направиш шпалир на Патриотите към властта и на Веселин Марешки към парламента, не е шега работа. Самонадеяно да обясняваш, като Христо Иванов, как на изборите ще участвате поотделно, пък ще се обедините в парламента.
Кънев щял да се отдръпне, като ментора си Иван Костов, и да помага, ако го потърсят. Как бързо лети времето. Христо Иванов и неговата "Да, България" свиха знамената и показаха някакви признаци за живот единствено около нашумелия ЦУМ-гейт, като стреляха срещу Луната - поискаха оставката на Цацаров. Представата за дясно пространство в родния политически живот вече е в насипно състояние. ГЕРБ се самоопределя за десница, ЕНП се радва на победата им, а останките от "автентичните" десни ревниво настояват, че това не е така. Те били десните, а санирането било лява политика. Примерно.
Кабинетът Борисов 2 приключи мандата си предсрочно, но партньорите поеха по различен път. Днес ГЕРБ отново управлява, просто смени партньора в управлението. Прегръдката на Борисов се оказа пагубна за реформаторите, които така и не уточниха отношението си към него. Не че не бяха предупреждавани, при това от своите. Но с някаква маниакална наслада изгориха къщата си. Да му мислят патриотите.