Защо напуснахте страната си? За да живея добре

Белгия, Антверпен, час по нидерландски език.

Иранец, сириец, иракчанин, кюрд, китаец, валонец от южната, френскоговоряща част на Белгия, италианец, момиче от Южна Корея, друга от Шри Ланка, Гвинея, Гана, Турция, Аржентина, Венецуела, Испания, Полша, България, Чечения е обликът на клас, изучаващ второ ниво нидерландски език към Huis van het Nederlands към LBC.

(Нидерландският принадлежи към групата на германските езици и се говори от около 21 милиона души, главно нидерландци и фламандци. В Белгия се нарича неофициално фламандски. Въпреки че по-често езикът е наричан холандски (производно от разпространеното неточно название „Холандия“ за съвременната държава Нидерландия, включваща провинции Северна и Южна Холандия), възприетото в България академично име на езика е нидерландски. За част от говорещите нидерландски (като фламандците) наименованието холандски може да звучи обидно. Източник: Wikipedia)

Учителят задава въпрос кой, кога, как и защо е пристигнал в Белгия. 29-годишният иракчанин Файсал и кюрдът Метин се надпреварват кой първи да разкаже историята си. През 2011 г. Фейсал напуска Ирак с малка лодка. При навлизане в териториални води, се прехвърля на корабче. Пътуването е организирано и му е струвало 6000 долара. Всичко върви успешно до турско-българската граница. На 24 октомври 2011 г. е заловен при незаконно преминаване на българската граница и три дни по-късно приет в специален дом за временно настаняване на чужденци, а по-късно прехвърлен в Бусманци. Нарича тези общежития „затвор“. Обискиран е, взети са му всички вещи. Полицаите се отнасяли добре с него – някои по-любезни, други – по-малко. „Навсякъде има добри и лоши хора“, казва той. Представата му за българите и България е: „Хубави хора, хубаво време...“ Експулсиран е обратно. Неуспешният му поход към бленуваната Европа не го спира. Прави втори опит, но този път със самолет и каца в Белгия. Няма лоши чувства към България, ентусиазиран е и планува да посети Варна през следващото лято. Чувал е, че там е много хубаво.

24-годишният кюрд Метин е душата на класа. Зевзек от класа, майтапчия, отворен към всички и всичко. Неговата история е по-малко драматична. Липсата в сюжета на част „затвор“ води до леко помръкване в погледите на съучениците. Въпреки това разказът е динамичен, увлекателен, изпълнен с напрежение и авантюризъм. Метин преминава пеш през девет държави. Всички въздъхват с облекчение, когато най-после стъпва на белгийска земя. Метин започва живота си в Белгия надъхан с оптимизъм, с чувство за хумор и младежки ентусиазъм.

Мухадин, 45-годишен сириец, баща на шест деца, пристига преди две години в Белгия. Отново с лодка, пеш, самолет. Завършил е средно образование, работил като фризьор в родината си. Похвали се, че тъкмо си купил чисто нов Chevrolet. Доволен е от живота си в Белгия и не иска да живее другаде.

Комута от Шри Ланка изненадва класа с интересен факт от бита в екзотичната държава. Там братът издържа момичето в семейството, а не съпругът или бащата. Всички сме изумени и питаме: „Ами ако братът е един, а сестрите – четири?“ Отговорът предизвиква бурни реакции: „Братът работи за всички сестри!“

Рикардо напуска Южна Италия, защото там заплатите са много ниски. Работил е барман, нощно време, за по 30 евро на смяна. В момента работи в италиански ресторант в Антверпен и е доволен.

Иракчанин седи до кюрд, българка - до туркиня, чеченка - до полякиня, бразилка - до колумбийка, Шри Ланка до Индия, Гана до Нигерия... Класна стая, учител, ученици...смях, бъзици, хвърчащи бележки, преписване по време на изпит...Някои са с бради, други със забрадки, всички говорят различни езици, но всички са приятели и класът е сплотен. Обединява ги желанието да научат нидерландски език и надеждата за по-добър живот.

„Защо напуснахте страната си?“ е въпрос с единствен отговор, независимо от цвета на кожата, облеклото, религията, възпитанието и образованието: „За да живея по-добре!“.