Германия вече води парада на антимигрантските политики в Европа

Предишните германски правителства се стремиха да омекотят най-крайните миграционни позиции в Европа.

Сега, под ръководството на канцлера Фридрих Мерц, Берлин вече се стреми да заеме водеща роля в антимиграционната политика на континента.

Рязката промяна в германската позиция обещава да ускори завоя на ЕС надясно в областта на миграцията. Съюзът се готви да въведе редица нови мерки, целящи рязко ограничаване на броя на търсещите убежище и увеличаване на броя на депортациите. Докато европейските лидери обсъждат как да приложат тези мерки, представители на някои от най-строгите страни членки приветстват новата роля на Германия.

"Германия води някои от най-важните разговори по темата", заяви министърът на имиграцията на Дания Кааре Дюбвад пред POLITICO. "Щастливи сме от това."

Показателен за новата роля на Берлин беше жестът на вътрешния министър Александер Добриндт, който събра на най-високия връх в Германия - Цугшпице, свои колеги от страни с твърда миграционна политика, като Австрия, Дания и Полша. На върха на планината се издига златен кръст - силен символичен знак.

"Искаме ясно да покажем, че Германия вече не е в ролята на спирачка по миграционните въпроси, а е част от движещата сила в Европа", заяви Добриндт.

Посланието е добре прието в Брюксел.

"Ако Германия допринася повече и се ангажира по-сериозно, това е много положително. Просто ще напреднем по-бързо", коментира еврокомисарят по миграцията Магнус Брунер. "Затова съм много доволен, че германското правителство избра този път и подкрепя силно предложенията на Комисията."

Новият курс на Германия премахва една от основните пречки пред въвеждането на политики, които доскоро се смятаха за крайни - като депортиране на мигранти в трети страни или разглеждане на молбите за убежище извън ЕС.

Макар че обратът в германската миграционна политика започна при предишното лявоцентристко правителство, коалицията на Мерц предприема още по-строг курс под натиска на крайнодясната "Алтернатива за Германия" (AfD), която вече е най-голямата опозиционна сила в Бундестага.

"В продължение на години Германия беше сред малкото държави, които защитаваха следвоенната система за предоставяне на убежище", посочва Равена Зост от Института за миграционна политика. "Сега, когато Германия се присъединява към твърдолинейните страни, балансът в европейската миграционна политика се измества надясно."

Новата германска позиция не означава, че ЕС е обединен по въпроса. Остават сериозни разногласия по отношение на споделянето на отговорността, преразпределението на търсещите убежище и процедурите извън границите на ЕС.

При предишното правителство на Олаф Шолц Германия играеше ключова роля в посредничеството между южни държави като Италия и Гърция, които искат повече солидарност, и северни страни, които настояват мигрантите да не напускат Южна Европа. Сега Мерц е склонен да отстоява интересите на Централна и Северна Европа по-настойчиво.

Срещата на връх Цугшпице - без представители от южноевропейски държави - ясно демонстрира това, според експерти.

"Германия винаги е поддържала европейски подход", казва Зост. "Сега виждаме как тя изгражда ключови коалиции вътре в ЕС - стратегическо действие, което увеличава влиянието ѝ в Съвета."

Новият курс идва в момент, когато броят на търсещите убежище в Европа намалява, но все още е висок в исторически план. Уплашена от възхода на AfD, коалицията на Мерц предприе редица спорни мерки - спря събирането на семейства за стотици хиляди мигранти (включително сирийци) и прекрати програмата за презаселване на уязвими афганистанци.

"Реториката стана по-остра, а политиките - по-строги", казва Виктория Ретиг от Германския съвет по външна политика.

Въпреки това, вътрешните различия в управляващата коалиция може да попречат на Мерц да продължи твърдия курс.

Много депутати от коалиционния партньор - Германската социалдемократическа партия (SPD) - са изпитват неудобство спрямо част от миграционните мерки на кабинета, макар че по принцип ги подкрепиха при формирането на правителството.

Депутатката Раша Наср отбелязва: "Няма нито един човек в нашата парламентарна група, който да е фен на политиките, ориентирани към сигурността, особено в раздела за миграцията."

Очаква се темата да стане повод за сериозни разногласия през есента, когато ще се обсъждат нови предложения - като разширяване на списъка със "сигурни страни", към които да се депортират мигранти, и премахване на правната помощ за тези, които подлежат на експулсиране.

SPD може да се противопостави както на част от вътрешните мерки, така и на желанието на Мерц да оглави твърдата линия на ЕС в областта на миграцията.

"Това ще бъде една от най-трудните теми в коалицията", казва Ретиг. "Затова не бива да изключваме възможността бъдещи миграционни решения на ниво ЕС да бъдат забавени."