10 години след 2015: Успя ли Германия да интегрира бежанците

"Ние ще се справим" – тези думи, изречени от тогавашната канцлерка Ангела Меркел през лятото на 2015 г., когато стотици хиляди хора, основно от Сирия, Афганистан и Ирак, се опитваха да стигнат до Германия, се превърнаха в символ за откритата политика на страната спрямо бежанците.

Търсещите убежище бяха посрещнати с вълна от солидарност и готовност за помощ. Мнозина си спомнят картините от централната гара в Мюнхен, където хиляди бежанци бяха посрещани от местните жители с малки подаръци. Но десет години по-късно става ясно, че настроенията в Германия са се променили - първоначалната култура на гостоприемство е отстъпила място на скептицизъм и отхвърляне. Защото Германия не успя да се справи с всичко: много от новодошлите все още не са си намерили работа, а престъпленията, извършвани от и срещу бежанци, са предмет на горещи дискусии. Миграцията се превърна в емоционално обременяваща тема.

Тук отговаряме на 10 въпроса, чиито отговори показват доколко интеграцията на тези хора е успешна и как тя е променила Германия.

1. Колко бежанци пристигнаха в страната?

Общо през 2015 и 2016 г. в Германия пристигнаха общо 1,2 милиона души, търсещи закрила, които подадоха молби за убежище. През следващите години броят на търсещите убежище значително намаля.

Никоя друга страна в Европейския съюз не е приела толкова голям брой търсещи закрила. След Германия най-много хора са подали молби за убежище в Италия (204 хил.), Унгария (203 хил.) и Швеция (178 хил.).

Но подаването на молба за убежище не означава автоматично получаване на право за пребиваване. Средно Германия е одобрила повече от половината (56%) от молбите за убежище, подадени през последните десет години, като по този начин е предоставила право на пребиваване на 1,5 милиона души.

Освен политически преследваните, в Германия могат да останат и хора, които според Женевската конвенция се считат за бежанци или имат право на субсидиарна закрила, например защото в родната им страна се води война. Общо днес в Германия живеят около 3,5 милиона души, търсещи закрила.

2. Откъде са хората, които са потърсили убежище в Германия?

През 2015 и 2016 г. по-голямата част от хората, които са потърсили убежище в Германия, са дошли от Сирия, Афганистан и Ирак - страни, които от години са белязани от войни и конфликти. Около една пета от сирийците, които днес живеят в Германия, вече притежават германско гражданство, а една десета са родени в страната. След като Русия нападна Украйна през 2022 г. много украинци също потърсиха закрила в Германия. Към момента почти 1,3 милиона бежанци в Германия са от Украйна.

3. Мъже, жени, деца: кои са търсещите убежище в Германия?

От 1,2 милиона души, потърсили убежище в Германия през 2015 и 2016 г., почти половината (564,4 хил.) са на възраст между 18 и 34 години, като три четвърти от тях са мъже.

Ако кандидат за убежище бъде признат за нуждаещ се от закрила и следователно за бежанец, това право на закрила важи и за неговата съпруга или съпруг, както и за непълнолетните му деца. По силата на правилото за събиране на семействата те също могат да дойдат в Германия. По данни на Съюза на германските градове и общини между 2015 г. и средата на 2017 г. са одобрени 230 000 такива молби за събиране на разделени семейства. За бежанците с ограничен статут на закрила обаче това правило беше суспендирано за две години през юли 2025 г.

4. Колко добре са интегрирани бежанците днес?

Един от най-важните показатели за товадоколко успешна е интеграцията на тези хора, е тяхното участие в пазара на труда. Според Юлия Косякова от Университета в Бамберг, която се занимава интензивно с темата за бежанците на пазара на труда, Германия е успяла само частично. „Има какво да се желае по отношение на жените бежанци и по-възрастните бежанци“, казва тя за ДВ.

Данните сочат, че колкото по-дълго бежанците пребивават в страната, толкова по-лесно си намират работа. От тези, които са пристигнали в Германия през 2015 г., над 60% са намерили работа седем години след пристигането си. По-лесно на пазара на труда се интегрират по-младите хора на възраст до 45 години.

По-голямата част от пристигналите в Германия са с относително ниска квалификация. „Сред тях има и лекари, но по-голямата част от тях нямат университетско или професионално образование“, казва Даниел Тим, изследовател по миграция в Университета в Констанц. „Хората пристигат, не знаят немски език, трябва да бъдат настанени в държавни жилища, живеят от социални помощи. Отнема няколко години, докато намерят работа, а и тогава често работят на ниво, за което е достатъчна ниска квалификация.“

В сравнение с дейността в родната си страна, бежанците в Германия работят значително по-често като нискоквалифицирани помощници и по-рядко като експерти и специалисти, показа проучване сред бежанците от 2017 година. Причините за това са не само по-ниската квалификация и липсата на езикови познания, но и отказът да бъдат признавани дипломите им или настаняването им в райони с по-малко възможности за работа.

Това се отразява и на доходите им. Брутната месечна заплата на хората, пристигнали в Германия през 2015 г., е била средно 1 600 евро за пълна заетост, а средната заплата на всички бежанци, независимо от вида на тяхната дейност, е била 800 евро на човек. За сравнение: средната брутна месечна заплата на пълноценно заетите лица в Германия през същата година е била 3 771 евро.

5. Колко добре говорят езика бежанците?

Друг показател, който често се използва за оценка на интеграцията, са езиковите познания. Това се дължи и на факта, че за много професии в Германия владеенето на немски е от съществено значение.

При изучаването на новия език обаче се наблюдават значителни разлики между половете. Според проучване сред бежанците през 2020 г. 34% от жените са имали напреднали езикови познания (сертификат от ниво B1). При мъжете бежанци този дял е 54%. Това се отразява и в данните за пазара на труда: въпреки че често са добре образовани, жените по-рядко намират работа. Една от причините за това е, че по-младите жени често имат деца, за които трябва да се грижат, посочва Юлия Косякова.

6. Колко от бежанците са получили германско гражданство?

От 2016 г. насам около 414 000 души са станали германски граждани. Повече от половината от тях (244 000) са от Сирия.

„Сега сме в период, в който много от бежанците от 2015 г. получават германско гражданство. Някои от сирийците обмислят да се върнат в Сирия, защото режимът на Асад е свален. Често обаче те все пак решават да останат тук, защото са започнали бизнес, вече са се установили тук и децата им ходят на училище“, казва изследователят на миграционните процеси Ханес Шаман от Университета в Хилдесхайм.

7. Колко струва на Германия приемът на толкова много бежанци?

Оценките за това колко струва на Германия приемането на бежанци се различават, както показва медийната служба Integration. В зависимост от използваната методология за изчисление, разходите възлизат на 5,8 трилиона евро (5 800 милиарда), но пък очакваните занапред икономии могат да възлизат на 95 милиарда евро годишно. Обяснението: приемането на хора, търсещи закрила, първоначално води до разходи преди страната да започне да извлича ползи от икономическата сила на имигрантите.

Така например федералният бюджет за 2023 година включваше почти 30 милиарда евро разходи за бежанците, като най-голямото перо в тях съставляваха социалните помощи.

8. Как се промениха настроенията в Германия?

Докато през януари 2015 г. по-голямата част от германците бяха по-скоро открити към приема на бежанци, десет години по-късно 68% от анкетираните избиратели смятат, че Германия трябва да приема по-малко бежанци.

През 2023 г. проучване, поръчано от фондация „Бертелсман“, показа, че имиграцията вече се възприема по-скоро негативно: 78% от анкетираните виждат в имиграцията най-вече допълнителна тежест за социалната държава, 73% се аргументират с конфликтите между местните жители и имигрантите, а 63% от участниците в допитването са съгласни, че имиграцията е важна за икономиката.

9. Има ли повишен риск от престъпност, свързан с бежанците?

Някои случаи на насилие, извършени от бежанци, допринесоха за промяната в настроенията. Атентатът на коледния пазар в Берлин през 2016 г., извършен от тунизиец, или нападението с нож на градски празник в Солинген през 2024 г., извършено от сириец, подхраниха страховете от свързан с бежанците тероризъм. Дяснопопулистката партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) успя да извлече политически капитал от тези страхове на хората и междувременно е втората по големина партия в германския Бундестаг.

Но как стои въпросът с престъпността като цяло? Поглед към полицейската статистика за престъпността показва, че в 35% от всички случаи заподозрените са чужденци. Те обаче съставляват само около 15% от населението. Според експерти от това не може да се заключи, че бежанците по принцип извършват престъпления по-често от германците.

10. Как се промени миграционната политика от 2015 г. насам?

От прословутото „Ще се справим“, изречено от Меркел на 31 август 2015 година, германската миграционна политика претърпя значителни промени. Тази тенденция се отразява и в настроенията на бежанците: докато през годината на пристигането си 57% от тях са се чувствали добре дошли, седем години по-късно (през 2022 г.) техният дял вече беше спаднал до 28%, показа доклад на Института за изследване на пазара на труда и професиите.

Германия „съвсем очевидно не се справи“, гласи оценката на настоящия канцлер Фридрих Мерц. Изследователят на миграцията Шаман обаче възразява: „Смятам, че до голяма степен сме изпълнили задачата от 2015 година“. По думите му сега има нужда от умни политически решения, за да се справи Германия и с най-новите предизвикателства.

Автори: Лиза Хенел | Петер Хиле | Джана Грюн