На 31 март, беше де факто първата истински пролетна събота. Ден, в който най-после да излезеш по къс ръкав навън. Ден, в който да се порадваш на слънцето, да се разходиш, да посъбудиш все още дремещото си тяло с малко спорт – въобще да си спомниш защо е хубаво да си жив.
Това коментира главният редактор на сайта „Актуално“ Ивайло Ачев.
Точно в този ден обаче около 1000 души и тяхното удоволствие се оказаха по-важни, отколкото това на останалите жители на най-пренаселения град в България – София. Точно в този ден, точно по обяд, стотици мотористи бяха допуснати да преминат в центъра на града, създавайки задръстване – такова като в най-натоварените делнични дни. Точно в този ден, който със сигурност беше чакан от мнозина като възможност да изхвърлят от душата си напрежението на изпълнените с напрежение делници – в този ден беше натрупано още напрежение. Онова, гадното напрежение, което ни гони и обсебва във всеки "задръстен" работен ден.
Уважаеми мотористи, мотоциклетисти, моторетки и всякакви хвъртолетки на две колела. Когато празнувате откриване на сезон, вашето място НЕ Е в центъра на най-големия град в България. Вашето място е там, където Вашето удоволствие няма да пречи на удоволствието на другите. В България все още има достатъчно оцеляла пътна републиканска мрежа, по която да карате. Все още има достатъчно големи поляни, където да се съберете. Но явно има и все по-малко акъл, за да го сторите.
И в случая не обвинявам толкова Вас, любителите на две колела. Защото Вие сте получили разрешение да се изфукате в центъра на София. А това разрешение някой Ви го е дал – някой с мозък като на една гъска! Този някой, който толкова години с "блага" усмивка прикрива множеството срамни проблеми на София. Усмивка, която става все по-крива ...
Защото сега мотошествието предизвика масово нетърпимост. Изкара псувни и нерви на бял свят – в първия истински пролетен ден. И напомни за пореден път, че в България удоволствието и кефа на едни вечно идват за сметка на други.
п.п. Драгите мотористи нека не сравняват блокадата на София, която спретнаха, с протестите за Пирин или дори ДАНСwithme.
Тези протести бяха и се провеждат в защита на каузи, в защита на това да бъдем общество, което пази основите си и не позволява да бъдат окончателно разрушени, с което да се превърнем в скотове! И в тези протести има неосъзнатост и може би липса на смелост – блокадите трябва да се правят там, където биха засегнали виновниците въобще да се стигне до протест.
Но откриването на сезона на две колела не е ценност, на която се крепи обществото, а е начин на живот, харесван и избран само от някои. Чудесно е, че тези някои имат забавление, но изобщо не е чудесно, че е за сметка на душевния мир на други!