Интервю на Таня Джоева с Георги Марков за "Епицентър"
- Г-н Марков, отказът на премиера Борисов да се срещне с македонския президент предизвиква широк отзвук. Протести и политически скандали има и в страните, подписали договора за новото име – Македония и Гърция. Каква трябваше да е българската позиция в случая?
- Искам да започна с това: изпращаме европредседателството и е време да започнем да си гледаме България. Европредседателството свърши. То беше успешно най-вече с това, че българският премиер успя да положи максимални усилия и да събере в София всички премиери от Европейския съюз плюс тези от Западните Балкани. Убеди дори испанския премиер Рахой да дойде в България и да присъства на вечерята, на която беше и косовският премиер.
Борисов заби брадвата в дебело дърво, както каза Орбан. Положи максимални усилия да накара Тачи да се ръкува с Александър Вучич, Ципрас да преговаря със Заев и т.н.
Създаде за първи път така наречената Балканска или Варненска четворка с премиерки-социалистки от Сърбия и Румъния и с премиер-комунист от Гърция, която да постави важни инфраструктурни проекти на предстоящото посещение на китайския премиер Ли Къцян от 5 до 7 юли в България.
Ползвам обаче изявлението на баварския премиер Маркус Зьодер, че е крайно време Германия да се грижи за Германия, а не за цяла Европа. Това бе негово обръщение към Ангела Меркел, а позицията му е, че Германия трябва да връща мигрантите от границата. И аз казвам: Направихме каквото можахме с председателството, сега да си гледаме България.
- Вие като гледате България, какво виждате, господин Марков?
- ГЕРБ много направи, но и много още трябва да се решава. Не може София и центърът на София да изглеждат по този безобразен начин. Кучетата са станали по-големи от мечки, по бул. „Витоша“ цяла нощ вървят оргии без да има един полицай. При мен идва проф. Енчев, хирург от „Пирогов“, който ми е съсед, и вика: „Ще ни изгонят нас, старите софиянци, от местата, където сме се родили.“
Терминал 1 на аерогарата има две тоалетни, където можеш да се отровиш, а на западната ни граница на Калотина граничните ни полицаи ползват калорифери от времето на Вълко Червенков. Казаха ми, че Валери Симеонов е направил все пак тоалетна, което е някакъв успех, защото доскоро нямахме и тоалетна.
По въпроса ви за Македония искам да отбележа, че за разлика от останалите депутати от ГЕРБ имам това преимущество, като човек от гражданската квота, че съм бил депутат освен във Великото народно събрание, и в 36-то НС. По повод Македония преживях голямо лично унижение. За първи път наруших Конституцията като гласувах за договора между България и Македония.
- Какво бе нарушението?
- Нарушението ми бе, че според конституционния текст депутатите трябва да гласуват по съвест. Моята съвест диктуваше да се въздържа. Гласувах за този договор само за да не скърша хатъра и от лоялност към Борисов.
- Но вие бяхте депутат, когато България първа призна независимстта на Република Македония?
- 15 януари 1992 г. беше срамен ден за българската парламентарна демокрация. Имах честта да съм в българската делегация, водена от тогавашния вицепремиер и външен министър Стоян Ганев, която се срещна с големия външен министър на Германия Ханс Дитрих Геншер. Връщахме се с важни новини от срещата в Бон. Стоян Ганев се обади и на премиера Филип Димитров, и на останалите депутати от СДС, че се прибираме, и помоли да ни изчакат. Покойният ни приятел Стефан Савов – първият демократично избран председател на НС, също пътуваше към София от Страсбург. В делегацията с Ганев бяхме и Александър Йорданов, и Венци Димитров. Казвам ги тези имена, защото на 13 октомври 1991 г. ние спечелихме изборите за първи път в историята срещу БСП. На летището ни чакаше Вержиния Велчева и буквално каза: „Нашите идиоти признаха Македония“.
Стефан Савов се разстрои, защото не може в един млад парламент, в зората на парламентарната демокрация, да не изчакаш председателя на парламента и външния министър и да признаеш чужда държава с аргумента да сме били първи! Защо трябваше да сме първи аз не разбрах. Очевидно д-р Желю Желев (бел. ред. - (1935-2015), тогава президент на България), когото много уважавам, е имал такова становище.
Савов тръгна да си пише оставката в неговия кабинет, но успяхме да го разубедим. Вместо Савов с голям скандал, в който участвах много активно, оставка си даде заместник външният министър Стефан Тафров. Никой не го знаеше г-н Тафров тогава и не беше печелил избори.
В резултат на тази дивотия се получи следното: седем години по-късно като вицепрезидент на футболния съюз заедно с Иван Славков отидох на мач Македония-България. Такова викане срещу българския химн – подчертавам обаче - не от футболните агитки и ултраси, а от целия стадион - аз не съм виждал!
Тогава си казах какви идиоти сме били, какъв жест сме направили и какво получихме като благодарност. Не говоря, че благодарността трябва да се изразява в това да ни дадат територии или търговски облекчения, а да има просто едно уважение.
Другият срам, който съм преживял, беше в Атина, когато целият стадион викаше „у-у-у“ на българския химн, а след това ни наричаха „курви“. Попитах нашия посланик какво викат. Той отвърна „курви“. И ми каза: „Ти не знаеш, Жоро, като дойдат солунските клубове, им викат „бугари“, тоест, обиждат ги с това.
Искам да кажа, че тези две балкански държави – говоря за населението, не за политическите елити, хич не са били дружелюбни към нас през годините на демокрацията. Това са фактите.
Нямам македонска жилка, не съм историк и съм много улеснен да коментирам тези въпроси, защото ги гледам обективно.
Най-вече - като юрист и като депутат от ВНС. Господин Заев е легитимен премиер на Македония, но той не е избран от македонския народ да бъде премиер. Той загуби последните избори. И не просто ги загуби, но ги загуби за четвърти пореден път, въпреки щедрата финансова помощ на господин Сорос. Той стана премиер, защото албанската партия в парламента обърна палачинката.
С други думи, Заев е македонският Орешарски. Казвам го, имайки предвид как ДПС обърна палачинката през 2013-а и не подкрепи партията, която спечели изборите.
Нищо лично нямам нито срещу Заев, нито срещу албанската партия. Но е факт, че победител на последните парламентарни избори е ВМРО-ДПМНЕ.
Има елементарен конституционен ред, когато една държава решава да се откаже от името си. Тоест, да загуби своята държавна и политическа идентичност. Да се казва Долно Нанагорнище, Горно Нанадолнище, Северна Македония и т.н. не може да стане без промяна в Конституцията, без политически консенсус и без референдум. Държавата не е футболен клуб да й смениш името ей така.
- Това, което изброихте – референдум, промяна в Конституцията, са стъпки, които предстоят. И договореното име никак не е сигурно, че ще бъде прието.
- Да. Никой досега не е попитал албанците и македонците искат ли да си променят името. Заев не е дошъл на власт с предизборна платформа, в която е обещал „ще се казваме Северна Македония“. Нито една партия в Македония няма такова нещо в предизборната си програма.
Това са фактите. Ние не сме кьорави да не ги виждаме. Трябва да оставим македонците да си решават въпросите.
Преди време единственото правилно нещо, което премиерът Симеон Сакскобургготски каза, бе за Македония. На въпрос за нашите съседи той отвърна: „Македония си има отговорници“.
- Без да се постигне споразумение за името на Македония членството й в ЕС и НАТО е немислимо. Как гледате на европейската интеграция на Западните Балкани, които не получиха ясна перспектива на срещата в София?
- За Западните Балкани и тяхното светло европейско бъдеще мога да кажа, че на срещата в София им беше обърнато внимание, което е успех. Бил съм във всички страни от Западните Балкани.
Моето лично и непоколебимо мнение е, че те не са готови за влизане в ЕС. Те не са европейски страни, защото нямат европейски манталитет. Искам да кажа на всички български политици, че Европа свършва със Суботица. Суботица е последният европейски град. Оттам нататък започват ужасно мръсните тоалетни, гадните мухи, неомазаните къщи, гумите по дворовете, безобразните бездомни псета и котки. 30 години вече Балканите не си промениха манталитета. Да се надяваме, че след 30 години ще го променят и тогава да влязат в Европейския съюз.
- Защо Орбан подкрепя опозицията в Македония в лицето на ВМРО-ДПМНЕ?
- Унгария винаги е имала свои интереси на Балканите. Винаги Орбан е бил в близки отношения с ВМРО-ДПМНЕ. Имам шанса да живея в Унгария и това наистина е шанс – чудесна страна, Будепеща е сигурен и атрактивен град. Той периодично събира всички партии от ЕНП на Балканите в Будапеща. Орбан бе на мигинг на Янша в Словения, който в началото на този месец спечели изборите в страната. Страните от Вишеградската четворка и Австрия много активно и открито подкрепиха ВМРО-ДПМНЕ на последните парламентарни избори.
Специално за Епицентър.бг искам да посоча, че на последните митинги на ВМРО-ДПМНЕ говори Петер Сиярто, най-близкият човек на Орбан и външен министър на страната. Говори Себастиан Курц – тогава външен министър, сега канцлер на Австрия. Вишеградците дадоха изключително много пари на Македония за охрана на границите и издигане на ограда по време на бежанската вълна през 2015-2016 години. Не само това – унгарски, полски, чешки, словашки и австрийски войници и граничари помагаха в защита на границата. Те са от едно политическо семейство. Унгария откри авиолинии до Прищина, Подгорица, Сараево, Скопие и до всички останали балкански държави. Орбан похвали ВМРО-ДПМНЕ чрез видеостена, че отстоява на натиска на чужда държава да смени собственото си име и собствената си идентичност. И аз мисля, че тук Орбан е прав. Държава и народ, който си сменя името по настояване на чужда държава, било то и Гърция, не може да има светло бъдеще – нито европейско, нито американско, нито някакво друго. Не може да бъдеш ибрик и да си сменяш името, защото друга държава ти е казала, че не го харесва. Как е възможно?!
30 години една страна се казва по един начин и по капризите на друга избира ново име в името на някакво светло бъдеще. Светлото бъдеще трябва да си го гради самата страна и да уважава себе си. В крайна сметка, суверентът решава какво да бъде името на страната й, а не чужд народ.
Съжалявам, че моите думи няма да се харесат на някого. Но това мисля и това казвам.
Предричам, че Заев ще бъде свален в Македония. Същото се отнася и за Ципрас.
- Накратко, ние заехме грешната страна във вътрешнополитическия спор в Македония?
- Аз не съм дипломат и от дипломация не разбирам. Не се срещам с американския посланик, не се срещам с лидерите на Европейската комисия. Не знам какво ни казват и какво ни заръчват. Аз казвам, че Заев е загубил изборите в Македония и няма мандат да води преговори за смяна на името на страната. Това е ярка политическа и юридическа истина. Никой не може да говори срещу фактите.
Не считам, че Заев и Ципрас се храбри, както ги нарече нашият премиер. Партията на Ципрас в момента е 10% след „Нова демокрация“ в социологическите проучвания в Гърция. От цялата история ще излезе едно нищо. Македонците пак ще ни освиркват химна като играем футболни мачове. А нашите проблеми трябва да си ги решим само ние.
Мисля, че господин Борисов в момента играе и ролята на външен министър. Както виждам, той и много се преумори. Крайно време е, като мине европредседателството, да заиграе ролята на вътрешен министър. Да си оправим сигурността в страната. Това е.