Не ценим дарената ни свобода и затова тя се изроди в свободия
Безпрецедентният и безсрамен факт министър да живее в апартамент, който му е даден в разрез с морала, но и със закона (ясно описал какво тук значи конфликт на интереси), сам за себе си е значителна и всъщност трудно измерима щета, нанесена на нравствеността и ценностната система на обществото.
Но аз съществувам в реален свят и съм видял какво ли не за тези 30 години, така че още един безобразен и безпардонен факт трудно може да ме удиви.
Защо политици от висш ранг се държат така разбирам. Не оправдавам поведението им по никакъв начин, но си го обяснявам дори елементарно.
Това, от което ме боли е свързано със спомена за един наш съмишленик в началото на Прехода, чичо Гришата, за който често съм разказвал тук (негова, например, е фразата от 1990 г. - Глас народен, бич Божи).
Чичо Гришата изглеждаше малко завеян, леко изместил центъра, но често говореше стресиращи ме неща. Такива, които после се оказваха истина.
Та той ми бе казал:
От несвободата има нещо по-опасно и то е дарената, харизаната свобода! Защото не се цени и лесно се изражда в свободия. На вас (той така наричаше обществото ни) ви дадоха свободата, харизаха ви демокрацията и трябва много да внимавате в какво ще се превърнат и да не се изродят.
С очите си видях как ние (сиреч обществото) изобщо не ценим дарената ни свобода и затова тя днес се изроди в свободия. Същото е и с демокрацията. Тя ни бе харизана отчасти, отчасти ние, първите лица от първите митинги се преборихме за нея заедно с големи маси обикновени хора и направихме имена и биографии с енергията на тези големи маси обикновени хора, като правило за тяхна сметка и върху техен гръб. Но така или иначе, допринесохме значително за това да живеем при демокрация.
Днес обаче властта се държи само и единствено от такива, които получиха демокрацията на тепсия. Те някога бяха или мишки и мушмуроци, или пасивни и страхливци, или блато и тиня, или хитряги и прагматици, или бандитчета и разбойничета, или сиви и безцветни. И други всякакви бяха, като общото им бе само едно - пет пари не даваха за демокрацията, пръста си не мръднаха заради нея, нито искаха да знаят какви са нейните съкровени ценности, нито им пукаше за нейните сакрални принципи.
Изчакаха търпеливо да минат всичките води на демокрацията - ентусиазираната, съзидателната, бурната, противоречивата, разочароващата, мътната, неизвестно докъде водещата, тази на тъжната равносметка и още няколко води, за да дойде мочурясалата вода на застоя, наричан кой знае защо стабилност...
Това беше тяхната вода, настъпи техният час. И те изплуваха като пяна отгоре.
За тях свободата е дъвка за балончета, сантиментално и инфантилно надувани до "пльооок!" от наивници. За тях демокрацията е начин да печелят от нея много и без риск, чрез обществени поръчки и еврофондове. Докато може с имитация на свобода и формална демокрация за да правят това, което правят, те ще поддържат видимостта на свобода и привидността на демокрация. После, ако се наложи, ще обърнат другия край.
Но дълбоко в себе си, като ценности и принципи, като морал и нравственост, на тях свободата и демокрацията са им напълно безразлични. За тях те нехаят, защото ги получиха абсолютно наготово, напълно даром и изцяло харизани. Те не са направили нищо за тях и няма да направят, тъй като не са будали и наивници.
Ето защо не им пука какви дългосрочни последици има от техните действия. Те са тук и сега и жънат и вършеят, защото мандат три следващи поколения храни. Много важно как ще се отрази това, което правят, на свободата и демокрацията. Много важно какви щети нанасят и на свободата, и на демокрацията. Много важно, ако утре, например, всички политици отиват в политиката, за да им харижат апартамент прогимназия, за да ударят кьоравото, за да съберат парсата, за да обезпечат и правнуците си. Много важно какво ще стане с България.
На онези, на които не им пука за ценностите на свободата и за принципите на демокрацията, на тях не им пука и за България.
Иначе преди да направят каквото и да било, те биха си помислили - а как то ще се отрази на България?
Те не си го помислят, защото не са глупаци и понеже не искат да пропуснат златния шанс.
Те не ценят нищо, което са получили даром, което им е било харизано. те ценят само това, което са успели да спечелят сами и да натрупат благодарение на себе си, на своята ловкост и сръчност, на своята пресметливост и прагматичност. Само то може да се сложи на сметка и инвестира в недвижимо и движимо имущество. А свободата и демокрацията - тях нито можеш да ги капитализираш, нито можеш да живееш от лихвите им, нито може да ги влагаш в съмнителни удоволствия, нито можеш с тях да си купиш нещо, че дори не можеш да ги намажеш и наръсиш на филия - като с мас и червен пипер...
Автор: Николай Слатински