С остро критичен доклад за България излезе Европейската комисия, която на практика критикува всички сектори на управлението у нас.
- Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите, пише в документа.
- Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, което се отразява в голяма степен върху техните икономически показатели, се отчита в препоръката.
- На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари.
- Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта.
- Реформите в публичната администрация и електронното управление продължават да бъдат бавни и не водят до достатъчни подобрения, а бизнес средата остава слаба.
- Секторът на здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване.
- Образователните резултати са ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите. Това отразява предизвикателствата, свързани с качеството и приобщаващия характер на системата на образование и обучение. България инвестира недостатъчно средства в образованието, особено в предучилищното и началното образование - две области, които са от решаващо значение за създаването на равни възможности от ранна възраст.
Това са част от изводите на ЕК, които фактически са тежка оценка за състоянието на държавата.
Европейската комисия препоръчва на България и още няколко страни-членки да засилят борбата си срещу прането на пари. Това обяви еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис като част от специфичните препоръки при оповестяването на пролетния пакет от Европейския семестър за тази година.
„На няколко страни, по-точно България, Дания, Естония, Латвия, Малта и Швеция ние препоръчваме да предприемат специфични мерки в борбата срещу прането на пари. Ако те не се справят с недостатъците, то това би могло сериозно да подкопае доверието в европейския банков сектор. По тази причина това е европейски проблем и ние трябва да работим върху него като такъв“, каза Домбровскис, цитиран от БНР.
В тази връзка Комисията препоръчва да се засили ефективният надзор върху сектора, да се направи адекватна оценка на активите, в т.ч. да се дадат допълнителни банкови гаранции и да се задейства работещ вторичен пазар за необслужвани кредити. Комисията препоръчва също така да се вземат мерки срещу недекларирания труд и незаконната търговия с горива.
В препоръката на Съвета на Европейския съюз относно националната програма за реформи на България за 2019 г. се правят няколко констатации. В нея се подчертава, че Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Като цяло, становището на Съвета е, че се очаква България да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2019 и 2020 г.
Данъчните приходи и спазването на данъчното законодателство се подобряват и са въведени редица инициативи. Въпреки това събирането на данъци не изглежда да се подобрява навсякъде със същото темпо. Това се отнася особено за свързаните с труда данъци, вноските за социална сигурност и някои категории акцизи. Съществуват също така данни, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да бъдат предизвикателство. Продължаването на усилията за подобряване на събирането на данъци и предприемането на допълнителни целенасочени мерки за справяне с предизвикателствата в специфични области на данъчната система е от първостепенно значение за допълнително намаляване на все още големия дял на сивата икономика, пише в документа.
Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, което се отразява в голяма степен върху техните икономически показатели, се отчита в препоръката.
България е приела законодателни изменения през 2018 г. и работи за пълното транспониране на Директива 2015/849 (Четвърта директива относно борбата с изпирането на пари). Следва да се обърне внимание на ефективното прилагане на тези мерки. Органите все още не са приключили и не са уведомили на националната оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това последните събития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови сделки и да се гарантира ефективното прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Използването на финансовите разследвания и финансовото профилиране е ограничено, пише в препоръката.
Въпреки увеличението на държавния бюджет за научни изследвания през 2018 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност остават много ниски както в частния, така и в публичния сектор. Частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са монопол на големи мултинационални дружества и са концентрирани в региона на столицата, констатира Съветът на ЕС.
Реформите в публичната администрация и електронното управление продължават да бъдат бавни и не водят до достатъчни подобрения, а бизнес средата остава слаба. Бяха приети редица мерки за реформа, но тяхното прилагане на практика изостава. Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите, пише в документа.
Управлението в публичния сектор се нуждае от повече прозрачност, по-ясни правила и дългосрочна перспектива. Забелязват се недостатъци и в областта на изпитването и безопасността на продуктите, дължащи се на ограничени финансови и човешки ресурси. Честото използване на пряко възлагане на обществени поръчки и големият брой единични оферти представляват заплаха за прозрачността и ефективността на системата. Административният капацитет на сектора на обществените поръчки продължава да бъде предизвикателство. Значителното забавяне на въвеждането на електронни обществени поръчки не позволява по-нататъшно подобряване на прозрачността и ефикасността на процедурите за възлагане на обществени поръчки, отчита още Съветът на ЕС.
Съветът на Европейския съйз препоръчва на България да предприеме следните действия през 2019 и 2020 г.:
1. Да подобри събирането на данъците чрез целенасочени мерки в области като данъците върху горивата и труда. Да модернизира корпоративното управление на държавните предприятия чрез приемането и привеждането в действие на бъдещото законодателство.
2. Да гарантира стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, насърчаване на адекватната оценка на активите, включително банковите обезпечения, и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужваните заеми. Да гарантира ефективен надзор и прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. Да укрепи небанковия финансов сектор чрез ефективно прилагане на основан на риска надзор, изпълнение на приетите наскоро насоки за оценка и осъществяване на надзор на групово равнище. Да изпълни предстоящата пътна карта за справяне с установените пропуски в нормативната уредба за обявяване в несъстоятелност. Да насърчава стабилността на сектора на автомобилното застраховане чрез преодоляване на пазарните предизвикателства и оставащите структурни слабости.
3. Да насочи икономическата политика, свързана с инвестициите, към научните изследвания и иновациите, транспорта, по-специално към неговата устойчивост, водите, отпадъците и енергийната инфраструктура и енергийната ефективност, като отчита регионалните различия и подобрява бизнес средата.
4. Да подобри пригодността за заетост чрез засилване на уменията, включително на цифровите умения. Да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение. Да предприеме мерки за социално приобщаване чрез подобряване на достъпа до интегрирани социални услуги и услуги по заетостта и по-ефективно подпомагане на минималните доходи.
Да подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на преките плащания от страна на пациентите и справяне с недостига на медицински специалисти.