На Държавната агенция за закрила на детето
трябва да им казват Наглите.
И не само поради злополучната т.нар. Национална
стратегия за детето, която нищо друго не можеше
да постигне, освен провал.
Трябва да им казват Наглите заради наглото
упорство, с което продължават да застават срещу
стотици хиляди родители, защитаващи правата и
отговорностите си.
Трябва да им казват Наглите и ето заради тази рисунка.
Разбира се, рисунката е на ученик, не е нарисувана от ДАЗД.
Разбира се, едно момче или момиче на 13, 14, 15, 16, 17-годишна възраст може да се чувства
неразбрано и пренебрегнато. Може да се чувства наранено и отхвърлено дори!
Знам го, защото и аз съм се чувствал така в тази възраст, в определени периоди.
За съжаление, и децата ми вероятно са се чувствали неразбрани, или пренебрегнати. При цялото ни
старание и любов със съпругата ми – разбираме, че така са се чувствали. Знаем го!
И знаете ли откъде го знаем?
Защото децата ни са ни го казвали – че са се чувствали така в дадени ситуации.
И знаете ли защо ни го казаха?
Защото сме се стремяли към тях през цялото време! Въпреки своите личностни и родителски
несъвършенства, любовта ни винаги е достигала децата ни. И винаги ги е намирала, колкото и
изгубени да са се чувствали в своята тийнейджърска уязвимост и наранимост.
Любовта е мостът, на който винаги сме се срещали. И никаква държавна агенция никога не е имала
място на този мост!
Любовта е мостът, на който се срещат родителите и децата!
Любовта е тяхното място, мостът на любовта е тяхната прегръдка.
Никой човек никога не ми е помагал толкова, колкото моите родители!
Никой човек никога не ме е обичал толкова, колкото моите родители!
А аз знам какво е любов, защото съм много обичан и като мъж, и като баща!
Но никой човек не би рискувал живота си заради мен, както го е рискувала моята майка.
- 1 -
Никой човек не би живял живота си за мен, както го е живял моя баща.
Никой човек не би дал живота си за децата ми, както бихме го дали ние със съпругата ми.
Защото ние живеем за тях и дори когато ни няма – ще продължим да живеем в тях и чрез тях!
Така, както нашите родители живеят в нас и чрез нас. Живеят с думите си, живеят с примера си,
живеят с мечтите си, живеят с любовта си!
Това е вечност!
И силата на тази вечност не може да бъде поставяна под съмнение от никого, включително и от която
и да е държавна институция, административен орган или други подобни и безподобни.
Опитът на някаква държавна агенция да се вклинява в празнотите на тийнейджърската уязвимост и
да злоупотребява с временни трудности в диалога между родители и деца – това вече е платена със
собствените ни пари институционална подлост! Защото няма никакво оправдание никой чиновник,
който би се възползвал от уязвимостта на едно дете в името на една разрушителна социална
практика!
Опитът на някакви чиновници от ДАЗД, дублиращи с дейността си друга, вече работеща институция
като Агенцията за социално подпомагане, които биха жертвали устойчивостта на един вечен модел,
само и само за да оправдаят своята социална роля – това е недопустимо!
Всеки тийнейджър може да се почувства изоставен, наранен, отхвърлен – и това да е базирано
единствено на неговата свръхчувствителност в тази толкова специфична възраст!
Но никой друг извън неговия кръг – родители, баби и дядовци, приятели, близки – не може да му
помогне истински!
Разбира се, че има случаи, когато социалните работници трябва да се намесят! Но тези работници са в
Агенцията за социално подпомагане и се занимават с деца В РИСК!
За разлика от ДАЗД, които искат да се занимават с ВСИЧКИ деца.
Откъде-накъде?! Ролята на държавата е да решава конкретни проблеми, а не ги създава, чрез
основаването на детско Гестапо в норвежки стил „Барневерн“!
Ако държавата иска да помага на децата – очевидно иска, щом е създала такава агенция – най-добрият начин е да помогне на родителите!
Ето това е най-добрата, най-трайната, най-богато отплащащата се инвестиция в социални услуги за
децата – като бъдат подпомогнати родителите!
Има огромно поле за реални действия! Ако държавата иска – нека заповяда на това поле!
Ако искате закрила на детето, инвестирайте в увереност и самочувствие на родителя!
Посейте подкрепа за родителите и ще пожънете реколта при децата!
А от ДАЗД няма никаква нужда. Няма нужда от такава наглост.
Иначе скоро ще трябва да се създаде нова Държавна агенция за закрила на детето, която да го
закриля от Държавната агенция за закрила на детето.