Заседанието на Националния съвет на БСП в неделя даде ясно послание: партията не се нуждае от оставки и псевдоалтернативи, а от консолидация.
Догодина предстои конгрес и на открито състезание, чрез пряк избор на лидер, ще стане ясно коя линия одобряват социалистите.
Така ще се състои не само избор на председател, но и своеобразен референдум за политиките на партията.
Дали избират традиционалисткия, автентичен социалистически курс на Нинова, или съглашателската линия на социаллиберализма? Дали предпочитат абонирани за постовете началници, или синхрон между опитни и млади кадри? Дали ще водят битка с „паралелната държава”, или ще вървят след определението на Станишев за „държавника Борисов”!?
Пленумът одобри линията на ръководството с 4 на 1, а на конгреса на БСП съотношението ще бъде още по-отчетливо.
И въпреки категоричността на Националния съвет и азбучния етичен стандарт, че партийните дела се обсъждат на партийни форуми (в неделя дискусията продължи 8 часа и всеки можеше да се изкаже!), бившият председател на БСП Сергей Станишев продължи да се изявява с критики и заклинания: с този лидер БСП не можела да спечели избори, водела се война срещу ПЕС!?!
Очевидно Станишев няма моралните сили да се смири и да уважи мнението на другарите си, но той има амбицията да бъде лидер на т. нар. вътрешна опозиция.
Някогашното глезено дете на партията днес е водач на малцината, смятащи, че партията им е длъжна цял живот, а те са абонирани за властта. За тях подмладяването е подмяна, а отсъствието им от парламента – драма, работата за БСП на терен – обида, несъгласието с тях – авторитаризъм!?
Тези хора бяха начело на БСП десетилетия и вярно е, че са дали на партията, но и много взеха! На тяхната съвест лежат дела, които редовият социалист смята за грях.
Социалдемократизацията и социаллиберализацията на БСП, довели до исторически отлив на избиратели, разпад и деморализация на структури, в които те бяха несменяеми депутати, корупционни скандали от тройната коалиция и правителството „Орешарски”, плоският данък, Законът за досиетата, няколкото поколения забравени социалисти, разцеплението на левицата...
Кой правеше лични лидерски кампании и очерняше несъгласните?
А кой направи десни и безотговорни лица министри и високомерно се отнесе към лявата интелигенция? И точно те днес критикуват, че БСП е заложила на кандидати с „неясен профил”…
Нека Станишев да излезе от клишираната поза на загриженост и ясно да каже: Ще се кандидатира ли отново за лидер на БСП? И с каква платформа? Ще включва ли тя плоския данък, въведен от неговото правителство, ще включва ли Истанбулската конвенция и Пакта за миграция, ще включва ли антируските санкции и отказа от „Южен поток” и АЕЦ „Белене”?
Какво ще даде в бъдеще Станишев на БСП?
Каква алтернатива предлага?
Дали тя е в съзвучие с практиките на ПЕС, свързани с компромиси с ЕНП и транснационалния капитал, дали е за глобализация и джендър идеология, за миграция и мултикултурализъм?
Ако това е алтернативата, убедена съм, че БСП отново ще се разграничи от нея. Направи го веднъж, ще го направи и през април 2020 г. Дано този път да е окончателно!