Има такава земя - малка като мръсната длан, протегната от просякиня. На изток бреговете ѝ мие топло море, а високите планини защитават от мразовете плодородни равнини. Туземците се препитават основно от боклука, който трупат от странство. Те даже имат такава пословица: "Роди ме мамо с късмет, пък ме хвърли на смет!". В случая се има предвид, че бунището е нещо като манна небесна – оттам идва всичко, потребно за нормален живот: хляб с масло и салам, битова техника и автомобили. Нечистотията е станала втора природа, начин на мислене, ако щете - смисъл на живота.
Формата на управление на територията е кланово – демократична. Преди тридесетина години група от управляващите партийци извършва преврат - самосвалят се от властта, за да я яхнат по-удобно. Това са екземпляри с особен генетичен код, те демонстрират най-добрите маниери и душевни качества, присъщи на местната боклукчийска фауна. Оттогава тук чудесата се случват толкова често, че на всички им е дошло догуша от тях. За последно нещо ни светна по главите онзи ден...
Някой си Хейл, представен като чиновник в американското външно министерство, каза по радиото, че страната му щяла «да проведе с България диалог за конституционна реформа». Трудно е да се повярва, ала е истина - страдащите от мания за богоизбраност са заприритали за нас! Горепосоченият мистър дори бил обещал да се яви в кръв и плът на наместниците от колониалната администрация, но с този драматичен циркаджийски номер възникна конфуз - нискочайшето посещение бе отложено в последния момент... Сигурно гражданчето не е успяло да ни намери на картата, завалията.
Журналистите компенсираха липсата му като публикуваха негова фотография. От нея ни съзерцава костюмар, изпънал се пред флага с ивици и звезди. Бледно лице, вчесана на път коса (твърде тъмна за неговите 58 лазарника), устните - присвити в снизходителна усмивка, погледът - горделив. Такъв, значи, бил сегашният господар! Той затвори телефона и за съжаление остана неясна същината на предвижданите промени в главния закон на нашата република.
Не последваха възмутени възгласи против намесата на чужденците във вътрешнодържавните ни дела. Това е единствено правилната реакция в Булгаристан, ала все пак би било любопитно да се уточни кой е упълномощавал някого да подчинява на Щатите конституцията, външната политика, енергетиката и програмата за превъоръжаване на армията.
Къде е границата между «стратегическото партньорство» и поробването? А между послушанието и предателството?
В страната с кланово – демократична форма на управление чудесата се случват толкова често, че са втръснали на всички. Връхлитат ни глупост след глупост, измяна след измяна - и за всичко трябва да се плаща... Край няма.
Автор: Николай Николов
Източник: "Поглед.инфо"