Това е поразителна, уникална снимка, която оставя без дъх всеки, който обича историята. Виждате Кастро и ген. Пиночет, рамо до рамо, заедно!!! Снимката, /източник неизвестен/ е направена в края на 1971, по време на 3-седмичното посещение на Кастро в Чили на Алиенде. Кастро обикаля Чили, почти навсякъде е придружен от ген. Пиночет, тогава командир на гарнизона в Сантяго. Със сигурност има още снимки на двамата, но само тази успях да открия в мрежата. Това коментира във „Фейсбук“ Огнян Дъскарев.
Има книга, на име „Куба Ностра” от Ален Амар, / изд. Фама, 2007/, немного известна. Авторът, социалист, е остро критичен към Кастро, заглавието на книгата не случайно прилича на Коза Ностра. Амар изключително любопитно твърди, че Алиенде е бил убит от Кастро! Причината: Кастро дълбоко презирал Алиенде, който макар и марксист и стар агент на КГБ с прозвище „Лидер”, считал, че комунистите трябва да дойдат на власт в Латинска Америка чрез гласуване, не с оръжието и революцията. На 11 септ. 1973 година при преврата в Чили, Алиенде, обграден от кубинска охрана, според Ален Амар бил убит от Патрисио де ла Гуардия, полковник от кубинските тайни служби. Кастро му заповядал да убие Алиенде, за да не бъде той пленен от Пиночет и да не разкаже чувствителни подробности за режима в Хавана. Патрисио успял да се измъкне от войските на Пиночет и да се върне в Куба, според Амар. /Патрисио има брат близнак, Антонио, също полковник от службите. Последният е разстрелян в процеса /1989/ срещу срещу ген. Арналдо Очоа, от най-близките сподвижници на Кастро. Патрисио, обаче, оцелява, но не е известно дали е жив днес, толкова е таен кубинският режим, с който Обама се сприятели. Но за щастие Тръмп незабавно отблъсна кубинските комунисти.
Хуан Вивес (Juan Vives) е роднина на близнаците, живее извън Куба. Пред Ален Амар, той твърди, че е видял в 1973 година в кубинската ДС филм около 1 мин. на трупа на Алиенде, заснет от кубинската му охрана, веднага след като е бил ликвидиран от охраната. Във филма ясно личи, че не е възможно президентът да се е самоубил, съгласно официалната версия и аутопсията на останките на Алиенде в 2011 година. Разбира се, на 16 септ. 1973 година Кастро пред около 2 млн. кубинци в Хавана произнесе страстна реч в памет на Алиенде и излъга, че той е загинал геройски в битка с Пиночет с автомата, подарен му от Кастро. Независимо от лъжите на Кастро и конспирациите /общо взето сигурни/ на Ален Амар, Алиенде се самоуби, за да не бъде развеждан и унижаван, като магаре по улиците на Сантяго от Пиночет.
Това не значи, че Алиенде е герой – точно обратното. Той е предател на народа си, защото продаде душата си на Кремъл. Алиенде използва 32 пъти правото си на вето, за да узакони социалистическия грабеж /национализация/ - 60% от обработваемата земя, всички чилийски банки, освен една, десетки заводи, медните мини. Имало е много съветски военни съветници и висши агенти на КГБ - Виктор Ефремов, Василий Степанов и Николай Кочанов. Според архива на В. Митрохин, главен архивист на КГБ, беглец на Запад, Алиенде с готовност се съгласил да работи за Кремъл, защото „е приятел на СССР”.
Офицерът му за свръзка Светослав Кузнецов бил командирован от Мексико в Чили за съвместна шпионска дейност. Алиенде поискал и получил пари от КГБ, включително и личен подарък от 50 хиляди долара, голяма сума за онова време. Кузнецов се свързвал с Алиенде чрез личната му секретарка и любовница Мария Контрерас Бел, също агент на КГБ с кодово име „Марта”, известна в Чили като "Ла Паита". КГБ поддържал връзки и със съпругата Хортензия и дъщерята Беатрис на Алиенде, когато били в Чили и по време на многобройните им посещения в СССР. Беатрис живее в Куба, но след преврата Кастро изобщо не пожелал да я приеме, кубинците се държали много лошо с нея. Тя се самоубива, доста странно действие. Според Амар и Хуан Санчес, автор на книгата "Двойният живот на Кастро", е ликвидирана от него.
Малко известно: превратът на ген. Пиночет е в голяма степен законен, защото двете камари на парламента на Чили приемат Съглашение за спасение на отечеството, в което военните са призовани да свалят марксисткото правителство на Алиенде. За Съглашението гласуват повече от половината депутати и сенатори, но не и 2/3, за да бъде Съглашението задължително.
Все пак, заради истината трябва да кажа, че Алиенде прояви смелост пред смъртта, която малцина имат.
И друго: Кастро почина на рождения ден на Пиночет. Очевидно това е от онези „съвпадения”!
Ако се върна на изумителната снимка – виждате двама врагове, които още не знаят, че са такива. Вижте лицата им – Кастро, като че ли отегчен от дългото посещение, може би мисли за освежаващ алкохол и за хладната стая на резиденцията. Пиночет – винаги верният военен /но не и за Алиенде след две години/, почтително за чуждия гост се е изпънал право, военният който за щастие унищожи марксисткия режим. Но за нещастие – с цената на около на 3200 жертви.
На поразителната снимка виждате историята – такава, каквато е.