След заплахите на Тръмп: има ли Куба план?

САЩ увеличиха натиска над Куба. Нефтеното ембарго засяга не само населението – комунистическият режим определено е отслабен. Тръмп открито заплашва, че може да завземе страната по един или друг начин.

Куба тъне в мрак - населението буквално, а правителството в преносен смисъл. В началото на седмицата токът спря в цялата страна - за четвърти път в рамките на две години. Десетото мащабно спиране на тока от 2024 насам предизвика протести, съпроводени и с насилие. В контекста на кризата и на натиска от страна на САЩ държавното ръководство е толкова безпомощно, че преговаря дори със смъртния си враг, за да продължи съществуването си.

След заплахата на американския президент Доналд Тръмп, че по един или друг начин може да "да завземе Куба", контурите на Дамоклевия меч, надвиснал над Хавана, които се очертаха още при американската акция във Венецуела в началото на януари, започнаха да стават все по-ясни. Арестът на Николас Мадуро показа на кубинския режим на какво е способен Тръмп, но и го лиши от най-близкия му съюзник и основен доставчик на петрол.

Защо Тръмп иска "да завземе" Куба?

Куба, която е разположена на 150 км от американския бряг, е трън в окото на САЩ от революцията, водена от Фидел Кастро през 1959 година. Неговият комунистически режим се изправи срещу някогашното силно влияние на САЩ и е смятан за плацдарм на вражески правителства като тези в Москва, Пекин и Каракас.

Доналд Тръмп провали още по време на първия си мандат плахите опити за възстановяване на отношенията с Куба, предприети от президента Барак Обама. Така предизвика облекчение у много кубински емигранти и техните наследници по цял свят - те искат да видят падането на режима. Един от тях е американският външен министър Марко Рубио, за когото кубинската диаспора в САЩ е важна група избиратели.

Това, че Доналд Тръмп изостря реториката точно сега, има вътрешнополитически мотиви, казва експертът по външнополитическите въпроси Клеменс Фишер. Вероятно "става дума за опит за измъкване, след като в Иран нещата не вървят така, както би искал Тръмп", заяви той пред германската обществена телевизия ZDF. "Той трябва да покаже, че е силен президент. От друга страна обаче трябва да си спести започването на още една война."

Всъщност американският президент вече бе увеличил натиска спрямо Куба - по негово нареждане президентката на Венецуела Делси Родригес прекрати напълно и без това намалените нефтени доставки за Куба. Освен това от януари насам САЩ блокират морските пътища до карибския остров и заплашват страните доставчици със санкции. По данни на кубинското правителство, страната изобщо не е получавала нефт от три месеца, а местното производство покрива само 30 процента от потребностите. Честотата в спиранията на тока има пряка връзка с това, тъй като електроенергията на Куба се произвежда предимно от нефтени централи.

Най-тежката икономическа криза от три десетилетия

Недостигът на енергия е само един от аспектите на актуалната икономическа криза, казва живеещият в Испания кубински икономист Елиас Амор. Кубинската икономика се срива вече шеста поредна година, при това средно с 2,75 процента годишно. През 2025 процентите дори са били пет. "Кубинската икономика е в най-тежкото си състояние от 1990-те години и срива на Съветския съюз и социалистически блок."

Тогава в рамките на четири години реалните доходи паднаха с 90 процента. Известен подем бе постигнат на базата на реформи и постепенно отваряне на туристическия сектор, но истински напредък настъпи едва тогава, когато Уго Чавес пое държавното ръководство на Венецуела и замести СССР като спонсор.

Постепенното отваряне на кубинската икономика успя да предотврати настъпването на нова криза като през 1990-те години, но проведените през отминалите години ограничени реформи почти не дадоха ефект, посочва Амор. "Вече дори и туризмът не може да удържи кризисната ситуация, тъй като двигателите на икономиката са изцяло застинали."

Какво може да противопостави на САЩ кубинското правителство?

Има информации, че танкер от руския сенчест флот се бил насочил към Куба, но силният натиск отвътре и отвън очевидно принуди кубинския режим към преговори. В началото на седмицата вицепремиерът и министър на търговията Оскар Перес-Олива заяви, че Куба е готова за открити търговски връзки с американски предприятия и за инвестиции на живеещите там кубинци. Но на САЩ това не им е достатъчно. Външният министър Рубио настоява за драстични промени, за да обърне дисфункционалната икономика. Освен това от Вашингтон искат освобождаването не на отделни, а на всички политически затворници в Куба, които по данни на правозащитната организация Prisioners Defenders са 1214.

Въпреки това Мария Хосе Еспиноса, директорка на правозащитната организация CEDA, не смята, че режимът е пред непосредствен колапс. "Държавният апарат - Комунистическата партия, силите за сигурност и военно-икономическата система продължават да са относително затворени."

Ще се поддаде ли Куба на натиска на САЩ?

Но вече се виждат пукнатини. Президентът Мигел Диас-Канел е смятан за повече или по-малко заменим партиен функционер и за отслабен. Фундаментални промени в Куба биха могли да предизвикат само военните - и членовете на семейство Кастро. "Семейство Кастро контролира и ръководи преговорите със САЩ", казва пред ДВ Тед Хенкен, експерт по Латинска Америка от нюйоркския City Univercity.

Вицепремиерът Перес-Олива, който е праплеменник на братята Кастро, и внукът на Раул Кастро - Раул Гилермо, са смятани за устремени към властта. "Всичко сочи, че те представляват интересите на семейство Кастро и под една или друга форма ще ръководят правителството", казва Хенкен. Но дори и с една нова генерация, отбелязва той, структурни реформи ще има най-рано след няколко години.