Днес се навършва точно век от войната между Съветска Русия и Полша. Болшевиките са разгромени от поляците. Следва текст за това, включен в книгата на Огнян Дъскарев "От другата страна", изд. МаК, 2020.
Средата на август на 1920 е съдбовна за Полша – тогава Съветска Русия напада и обсажда Варшава. Битката за Варшава е между 12 – 15 август 1920, т.е. точно преди 99 години. Червената армия, начело с Михаил Тухачевски е разгромена от Йозеф Пилсудски, полски национален герой и пръв президент на Втората полска република. Десетки хиляди руснаци са убити и ранени, освен това около 66 хил /!!/ са пленени и са разкарвани победно из Варшава сред неистовата радост на поляците.
Това е уникална победа на полското оръжие над болшевиките, пред което до днес поляците се прекланят.
/Бих искал и ние да имаме такава победа над руснаците/болшевиките, но в историята няма „ако”. Подвигът на ген. Иван Колев, който прогони и унизи казаците в Добруджа в 1916 няма да бъде забравен, но изобщо не може да се сравнява с разгрома на болшевиките пред Варшава/.
Защо пиша това? В ръцете ми е рядка книга със заглавие „Предпролет” от националния полски писател Стефан Жеромски /”История на греха”, „Борба със сатаната”, „Пепелища/. Жеромски е за Полша това, което е за България Ив Вазов, а за Румъния – Чезар Петреску. В „Предпролет”, изд. „Народна култура”, 1959, тираж 6080, т.е. изкл. рядка книга, се разказва за бягството на баща и син, поляци от Съветска Русия, веднага след революцията. Жеромски описва картинно ужасите на болшевиките и ми напомня за „Доктор Живаго”, но тя беше забранена от цензурата, а „Предпролет” беше издадена официално и то през най-дивашкия комунизъм – 1959.
Просто не знам как е минала през цензурата – това си помислих, когато четох за пръв път книгата в началото на 70-те.
Ето как авторът описва руските пленници пред Варшава /66 хил/: „ Това беше грамадна, просто неизброима болшевишка колона – но вече пленници.....тези млади завоеватели на света пристъпваха под охраната на дребни и невръстни полски войници, които....подвикваха строго към безкрайната колона по радзиминското шосе. Удивлението на варшавяните беше така всеобщо и голямо, че всички зрители замлъкнаха и дълго се вглеждаха в тази невиждана картина”. /стр. 87-88/.
Жеромски пише и за обсадата на Варшава от болшевиките: „Второто чудо беше отблъскването на болшевиките през 1920.....болшевиките имали грамадна армия, великолепна конница. На болшевишките знамена бил написан лозунгът за освобождение на пролетариата от буржоазно потисничество, за социална революция. Кой и какво би могло да се противопостави на тази армия и нейната морална сила? Тя би трябвало да намери в Полша привърженици, би трябвало да унищожи незначителните полски въоръжени сили, защото в тила на полската войска би трябвало да се вдигне друга сила – революционизираните пролетарски маси от селото и града.
Тази друга сила би трябвало да подаде ръка на руската Червена армия. Вместо това болшевишката Червена армия беше прогонена, тя избяга от Полша, като БАНДА РАЗБОЙНИЦИ И НАПАДАТЕЛИ { к.м.}. Това беше истинско, несъмнено чудо”. /Стр. 229-230/.
От този невероятен цитат се разбира, че полските работници и селяни не са помогнали на болшевиките, както заповядва ленинският интернационализъм, а са решили да се бият за родината си против болшевиките, които са „банда разбойници и нападатели”. Това очевидно е мнението на Жеромски, но то е публикувано официално тук в 1959! Изумително, нали?
Днес Полша е част от Вишеградската четворка, християнски, консервативни страни и твърдо се противопоставя на безбожната, левичарска власт в Брюксел.
Сега разбрахте ли защо поляците са много години пред нас във всичко.