При краткият преглед на отношението към евреите в България в периода 1944 г. – 1989 г. се налага като извод, че евреите, които остават в България се интегрират добре в условията на българския социалистически режим. В определени моменти, продиктувани от международната обстановка, към тях са прилагани негативни мерки, но като цяло открит, остър и репресивен антисемитизъм не е регистриран. Този извод е направен в сборника „Държавна сигурност и еврейската общност в България”, който съобщи за Факти.бг отговорният редактор на сборника Орхан Исмаилов, член на Комисията по досиетата. Изводът е подкрепен именно с публикуваните документи в сборника.
Това е десетият том от поредицата „Из архивите на ДС” .
Темата е твърде любопитна и рядко засягана от изследователите, поради нейната специфика, твърди Орхан Исмаилов.
При подготовката на сборника съставителите му трябваше да прегледат голямо количество документи – над 700 архивни единици с обем от над 20 000 страници, съхранявани в различни фондове на централизирания архив на комисията. Подбрани бяха 102 документа, които са включени в книжния вариант на изданието. В предстоящия електронен вариант на изданието се предвижда много по-голям обем архивни материали, поясни Исмаилов.
Сред подбраните документи преобладават докладите и отчетите на различните отдели и отделения на ДС, които се занимават с малцинствата в страната и по-специално тези, които наблюдават еврейската общност. Те са изключително подробни и предоставят интересна информация не само за политическото състояние на обектите, но и за работата на агентурно оперативния апарат , внедрен сред тях. На следващо място по многочисленост се нареждат справките, информациите и докладните записки. Не е малко и количеството документи, които съдържат наредби до различни служби и отдели на бившите тайни служби, както и плановете, препоръките и мерките и задачите за работа, набелязани от органите на Държавна сигурност.
Най-ранният документ е от 1944 г. , а най-късният е от 1988 г. Документите от 40-те години се отличават с по-лошо качество и са по-трудни за четене, тъй като са написани на лоша хартия, избледнели , с много грешки, създадени на остарели или развалени пишещи машини. Тези документи обаче съдържат ценна информация за първите години от установяването на новата ОФ власт в България, разкривайки политиката й по отношение на евреите.
Лесно може да се забележи, че в сборника съществува известен дисбаланс между документите от различните години. Това е обусловено от хода на историческите събития – евреите в България между 1944 и 1949 г. наброяват около 45 000 – 48 000 човека, а след тази дата броят им рязко намалява. До края на 1949 г. по-голяма част от тях вече са напуснали страната и в нея остават по-малко от 5000 души. След 1952 г. заглъхва дейността на повечето еврейски институции. По-голяма част от документите описват състоянието на европейската общност в първите години след войната 1944 -1948 г. В центъра на събитията е поставено разделението вътре в самата общност между евреите-комунисти и евреите-ционисти. ДС неизменно внедрява свои агенти , които присъстват на събранията на общността. Интересно е да се отбележи, че тези агенти са евреи. Това е периодът на оформяне на идеята за алията /изселването в Палестина/ , преди още да се обяви създаването на държавата Израел. Като цяло обаче българските евреи са положително настроени към Отечествения фронт и нямат антиправителствени прояви, сочат документите.
1947 г. – 1949 г. еврейската общност в страната застава на кръстопътя между две родини. Българските евреи правят своя избор и само между 25 октомври 1948 и 16 май 1949 г. за Израел организирано заминават 32 106 души, а много други напускат страната по частен път. Те оставят значителни празнини в занаятчийското и търговското съсловие, както и в средите на служещите и интелигенцията.
Особено важна година за България е 1973 г. Новата арабско – израелска война и засилващият се международен тероризъм дават своето отражение и във вътрешнополитически план. Тогава се води емблематичното дело срещу българския гражданин от еврейски произход Хайнрих Шпетер, който е обвинен в шпионаж в полза на САЩ и Израел и е осъден на смърт. По-късно Шпетер е разменен за заловен на Запад български разузнавач и доживява дълбоки старини в Израел. В сборника документите по това дело са налице.
През 1978 г. Тодор Живков тегли една тънка черта между съветската и българската политика по отношение на евреите Това е един от малко познатите факти в българската историография. По повод 35 –годишнината от спасяването на българските евреи той държи реч в зала „Универсиада”, където говори за големия принос на евреите в антифашистката борба. Това всъщност е едно указание от негова страна да не се върви по съветския път на остър антисемитизъм, изскристализирал в дела срещу дисидентите евреи като Сахаров и др. Живков спазва тази линия на успокояване до смъртта на Брежнев, когато на власт идва Горбачов и проблемът отпада от само себе си, тъй като новият съветски лидер възприема курс към преустройство.
Премиерата на сборника ще бъде направена по време на международна научна конференция „Евреите в Източна Европа и Съветския съюз по време на Втората световна война и студената война /1939 – 1989 /”, която ще се състои в СУ „Св. Св. Климент Охридски” на 2-3 ноември тази година.