През 1830г. Пушкин написва едноактната пиесата "Пир по време на чума" . Градът е заплашен от чума. Централния герой - Председателят, обаче предизвиква Чумата с устройване на пир. Мъдър свещеник го моли хората да се приберат по домовете си, така да се спасяват, но Председателят отговаря, че в къщи е неуютно, младите хора обичат да са на свобода и да се веселят. И произнася тост, в който се казва:
Чумата, царица зла,
пристига - и е страшна тя...
тя чука с гробищна лопата
по нашия примрял чардак.
От Чумата ще се спасим....
Да пълним печката, бокала,
да забълбука наший ум.
Пирът да почва, после бала...
Нещо такова се разиграва в последните дни в нашата родина. Чумата, коронавирусната, която отдавна ни е нападнала, в последно време се развихри. Както и в много страни по света. В някои страни предприеха решителни мерки, като Великобритания, наложиха локдаун с масирано ваксиниране най-напред на възрастното население. Ако към средата на януари, когато започна ваксинационната кампания, смъртността на възрастните над 70 години там беше средно 1000 души на ден, в края на март средната смъртност на тази група население беше около 3 души, или намаля с 97 процента.
У нас се случиха три неща. Първо най-възрастните бяха сложени в задна, четвърта група по ред на ваксинация. Второ, правителството претърпя провал в осигуряването на ваксини и България се оказа на последно място в Европа по брой на ваксинирани. Трето – правителството отказа да се проведат преговори и да се достави спешно руска ваксина, както направиха други страни от ЕС, под неверния предлог, че това не можело да стане без разрешение не Европейската комисия по лекарствата. Резултатът – България се нареди на първо място в ЕС и на второ место в света по смъртност от коронавируса.
На 4 април в България ще се проведат парламентарни избори. Учудващо, президент, управляващи, че и опозицията приеха този абсурден вариант в условия на пандемия. Но управляващите бяха поставени в шах: от една страна не им се искаше преди изборите да бъдат регистрирани рекорден брой смъртни случаи, а от друга страна въвеждането на строги и непопулярни ограничителни мерки можеше да предизвика масово недоволство. И решиха, че народът по-скоро би пожелал не само да не се засилват ограничителните мерки, а обратно – да се смекчат, един вид хората да се върнат към нормален живот. И те предложиха точно това: отваряне на театри, музеи, фитнес центрове, заведения на открито – хората са се радват на живота и да се веселят. А "Председателят", нашият премиер, вдигна тост в предизвикателство на коронавирусната чума: “Ние сме като ластик - каза той на 30 март в Бяла – отваряме, затваряме за по 10-15 дена. Когато хората се уморят, пак отваряме”.
Така Борисов въведе нов уникален подход за борба с пандемията – затваряме, на народа му писва и ха-ха да се разбунтува – отваряме, да поживеят хората и малки пиршества да си устроят, но пък ако почнат да се разболяват и да измират, тогава наново затваряме.
Каква еволюция за има-няма една година в мерките, които нашият премиер и Вожд предприе! На 7 април 2020 г. в поздравление до медицинските лица по случай Световния ден на здравето той заяви: "Ще продължа да се боря за здравето ви преди всичко. И категорично няма да бъда този, който ще превърне държавата в морга. Отказвам да бъда този, който да решава кой да диша и кой не. Предпочитам да изтърпя всички критики заради ограничителните мерки." А за доцент Мангъров и проф. Чорбанов, които се обявяваха против затварянето на ученици и здравите млади хора каза: "Дa пуcнeм млaдитe нaпрeд oзнaчaвa дa кaжeм: Тeзи щe умрaт, тeзи щe живeят. Дa кaжeм, някoи дeцa щe умрaт, aз нямa дa cи пуcнa мoeтo".
Преди една година Борисов се похвали, че цяла Европа прекопирала неговите мерки, които били най-успешни. На 12 март той каза, че се надява "до 24 май всичко да е приключило".
Оптимизмът на българския премиер е непресъхващ. Той е като Ванга, само дето предсказанията не му се сбъдват. В изказването си, което направи в Бяла наново предрече: "Май-юни вече ще излизаме от пандемията".
Но как ще преборим коровирусната чума, ако както сме отворили сега и пируваме, после след 10-15 дена затворим и като се поуморим след около две седмици пак отворим?
Това е въпрос с повишена трудност. Отговорът знае само Падишахът, когото Господ беше помолил да спаси българите от пандемията.
А дали европейските лидери ще прекопират от него тази новаторски подход е доста съмнително.
Автор: Антон Гицов