Коментар на Филип Боев
Повече от година сме в пандемия. Отмина предизборната кампания. Започна работа новото Народно събрание, но много въпроси останаха незададени и нерешени.
1. Какво става с гласовете на тези, които не подкрепят никого и на тези, които са гласували за партии не преминали 4% бариера? Защо се разпределят към тези, преминали тази бариера? Това отразява ли действителността? Прибавете задължителното гласуване и си отговорете, голяма ли е разликата с това, което беше преди повече от 30 години?
2. Когато се появи пандемията Министър на здравеопазването беше и остана твърде дълго финансист. Болест на дихателната система бе лекувана със затваряне на паркове и градини. Хората можеха да се движат по улиците които обграждаха тези паркове и градини, но не и в тях. Общественият и служебният транспорт се движеше, но хората не можеха с личен автомобил да заведат децата си, които бяха в принудителна ваканция на село. Пълно безхаберие, което само вредеше. Кой и как реагира?
3. Всеки ден у нас става поне една катастрофа на път или магистрала, но кой повдига въпроса за осигуряване на ЖП вагони за транзитните ТИР камиони?
4. С пандемията по света се справиха по-лесно и по-добре изолирани островни държави и малки страни. У нас проблем с пандемията има в големите градове. Никой не се замисля за по-равномерно разпределение на населението и икономиката. Расте броят на пустеещите къщи в селата, но и населението в няколко града. Нищо не се прави за подобряване на инфраструктурата на малките населени места. Не се мисли за по-равномерно разпределение на промишлеността на територията на страната ни.
Сега много малко, много общо и дори плахо се говори за мажоритарна избирателна система. Предлагам на вниманието на читателите каква избирателна система би била по-добра за страната ни.
1. Всеки многомандатен район да избира същия брой депутати, но само класираните на първите места да влизат в парламента. Кандидат за народен представител може да бъде всеки, който реши , че има шанс. Кандидати, членове на партии ще са длъжни да го декларират. Може да се получи от даден район да преобладават хора от дадена професия. Какво лошо има, ако от Добрич и Силистра преобладават зърнопроизводители? Така в парламента ще влязат хора, за да решават конкретни, реални проблеми. Ще се увеличат броят на депутатите, от страната и ще се получи по-пъстър професионален състав и по-добра представителственост. По-добре ще се съставят парламентарните комисии само от професионалисти.
2. Министри ще се назначават само от избрани народни представители. Така ще се намалят политическите назначения. Сами преценете какви ще са шансовете на хореограф да ръководи Митниците а по-късно и Опазването на околната среда! По-малко партии ще могат да имат депутати и ще се получи естествен подбор на партиите.
3. Две години са достатъчни за един мандат за да се прецени кой какво може. Да се допуска само втори мандат. Така народните представители ще знаят, че отново ще бъдат обикновени хора, живеещи и работещи по законите, които те са сътворили.
4. Президентът да избира и ръководи министрите. Той да се избира както досега-мажоритарно, но за две години.
Някои общи въпроси привличат вниманието-
• Много лесно се появяват нови титултувани политолози, анализатори и други хора, без реален принос в науката. Не е така при мостостроителите или при самостроителите. Там практиката е безкомпромисен оценител. Колко политолози и други т.н. анализа-тори има в Швейцария или в Скандинавските държави? Нека не се забравя, че учени и политици избират какво да представят, че са направили пред публиката. Винаги се премълчават грешките. Държавите с висок стандарт на живот наблягат на инженерно-техническите кадри, а не на икономисти,социолози и политолози.
• Защо няма Скандинавска държава, която членува и в НАТО и да е приела Евро-то. Това е въпрос към мислещите за суверенитет.
• Беше регистрирана партия с лидер Цветан Цветанов, бивш министър на вътрешните работи, през чийто мандат България бе многократно осъждана за нарушени права на граждани. От данъците на българските граждани се изплащат обезщетения и от данъците на същите граждани ще се плащат субсидии на партията на същия Цветан Цветанов. Това ли е демокрацията? Това ли е политическата отговорност?
• Когато настъпи лятото отново се заговорва за режим на водоподаването в населени места. През зимата се говори за прекъснато електрозахранване, а от това за прекъснато водоподаване, и затворени пътища. Но непрекъснато се говори за Евроинтеграция т.н. Атлантици се кълнат във вярност. Пример за неадекватност на политици към реалните проблеми на хората. Представителната демокрация какво направи за това? Не се обръща внимание на обикновените неща от живота, но по-често се говори и прави за одобрение от други държави и политици. Нашите избраници забравят кой ги е избрал!
• Има един критерии за преценяване на хората в политиката- тези хора какво биха правили, ако не са в политиката. Читателю, задавай си го по-често. Същото важи за многото анализатори, политолози, социолози и други. Питате ли се какво могат друго да правят?
• Не се дискутира и финансирането на вероизповеданията. Например, при пустеещи имоти на вероизповедание, защо държавата ще го подпомага. Как държавата ще контролира харченето на тези средства. Какво стана с независимостта на църквите. Това конституционно ли е?
Но какво да се прави?
• Партиите нямат никакъв интерес към промяна на избирателната система. При промяна повечето от тях ще изчезнат. За местните избори в много населени места се правят инициативни комитети за участие и техните кандидати влизат в мастните парламенти. Но кой политик или политолог го приема като сигнал за смяна на избирателната система?
• Предстоящите Президентски избори са добър срок за смяна на избирателната система.
Това е един добър повод за дискусия и за един много по-добре подготвен Референдум. Президент с ясна позиция за избирателната система и не издигнат от партия има по-големи шансове. Така може да се превърне в лост за промяна на цялата политическа система.