През последните дни можете да видите много, много красиви снимки от срещата на групата на Г-7 - малкият син на британския премиер е невероятно сладък, нали? Също така прозвучаха уверения в приятелство на срещата на върха на НАТО, както и тежки думи в навечерието на срещата между Джо Байдън и Владимир Путин. Кому е нужно всичко това? На основните участници и техният собствен имидж- на никой друг, пише Бетина Гаус на страниците на германското издание Der Spiegel в материал, представен от агенция "Фокус".
Има основания да се смята, че Путин е престъпен политик и въпреки това оценяваме сарказма му. Джо Байдън говори за семейството си, за майка си, каза ръководителят на руската държава с лека усмивка на лицето в края на срещата на върха с президента на САЩ. Това вероятно „не е толкова важно“, но помогна на руския президент да опознае този човек по-добре. И ето още едно: „Видях проблясък на надежда в очите му“. Намек, че Байдън, след срещата през 2011 г., твърди, че не вижда „душа“ в очите на Путин. Този страничен удар беше доста жесток и човек можеше да му се присмее, ако ставаше дума за нещо по-малко важно от мира на планетата. Но там беше обсъждано точно това и който проследи демонстративното поведение на тези двама държавници преди срещата в Женева, трябваше да си зададе следния въпрос: осъзнават ли самите участници това? Кой кого накара да чака, кой с кого се ръкува? Ако такива въпроси се считат за важни, тогава политиците могат веднага да започнат да се удрят в гърдите. На това ниво поне не говорят за въпроси, свързани с джендъра. Този вид глупости, поне засега се оказаха чужди на политиците. В световен мащаб.
По отношение на притесненията за имиджа, едно нещо веднага стана очевидно - и Байдън, и Путин ще успеят да постигнат целите си. Какво мислят за срещата им в Япония, Китай, Турция или Германия, изглежда им беше доста безразлично. Те играеха предимно за собствената си домашна публика. Путин действа като уверен държавник, който се среща като равен с президента на Съединените щати. Красива картина, аплодисменти от публиката. За Байдън беше важно да се дистанцира от предшественика си Доналд Тръмп. Освен това той показа топлина към съюзниците, както и прекомерна твърдост към съперници и противници. Червени линии навсякъде. В родината му това беше добре прието, макар и – слава Богу! - всичко това беше незадължително. Вече съм му благодарна за факта, че Байдън не каза конкретно какво всъщност планира да направи, ако Путин премине тези линии. Щеше да ме изплаши.
Страхът обаче не е чувство, което в демократичната част на света вече не изглежда широко разпространено по цялата планета. Още през 80-те години във всички политически лагери във Федералната република имаше сериозна загриженост, че Европа може да се превърне в бойно поле с използването на ядрено оръжие. Всъщност противоречието се отнасяше само до търсене на верния отговор на тази опасност. Ами днес? Днес преобладава убеждението, че Западът е победил и сега може да покаже на всички други сили своето реално място. Това е много опасна форма на надценяване на собствените възможности. Унижението на военно могъщите сили никога не е било мъдра стратегия, както и необръщането на достатъчно внимание на интересите на тяхната националната сигурност. Путин можеше да се превърне в най-милия човек за всички времена, ако отговори с приятелско кимване на главата за членството на Украйна и Грузия в НАТО, но в такъв случай щеше да действа безотговорно от гледна точка на руските интереси. Той няма да го направи.
НАТО планира да разработи нова стратегическа концепция. В сегашната концепция Русия се счита за потенциален партньор, докато Китай изобщо не се споменава. Вероятно ще има промени в това отношение. Китай не споделя "нашите ценности" - напоследък постоянно се чуват подобни фрази. По дяволите! Наистина? Земята върти ли се около слънцето? Ако общите ценности са предпоставка за сериозни преговори, тогава можем да спестим разходи за Министерството на външните работи. Политиката на разведряване на Вили Бранд не се основаваше на симпатия към ръководството на ГДР или комунизма. Тя се основаваше на разбирането, че е необходимо да се използват - може би малкото общи интереси, които споделяме с опонентите или дори враговете, за да разширим списъка с възможни теми в преговорите. Но човешките права, човешките права! Тихата дипломация, която може да бъде ефективна само чрез дълъг процес на изграждане на доверие, позволява да се направи повече от подобни на реклама войнствени изображения на телевизионните екрани и подобни на реклама войнствени заплахи. Примери различни от това? Очаквам ги с нетърпение.
НАТО - изглежда старомодно, когато си го припомните - е отбранителен съюз. Не и съюз, който трябва да утвърждава „нашите ценности“ по света и да защитава нашите икономически интереси. Ако е необходимо и с помощта на сила. След тази среща на върха и двете страни се държаха помирително. Преговорите ще продължат по различни теми и извиканите посланици ще бъдат изпратени по местоназначението си. Докъде сме стигнали, ако дори толкова оскъдни изявления ни карат да се чувстваме облекчени? Да, това ме кара да се страхувам.