Не, не съм разочарован от егоистичния ход на Слави Трифонов да предложи собствено правителство без да зачете мнението на политическото представителство на хората, участвали заедно с него в главната битка по отстраняването на Методиевич от властта. Няма как да бъда разочарован от някого, от когото никога не съм бил очарован. Доказал съм това с подписа си под многобройни собствени публикации.
Не че се правя на Чърчил, но той е предвидил как Сталин ще осребри участието си в общата борба срещу по-голямото нацистко зло и въпреки това не се е отказал от общата битка в онази война. Чърчил ли е бил виновен, че Сталин си е бил Сталин? Това е имал в наличност като инструмент на международната сцена, за да спре надвисналата катастрофа на поверената му държава.
Да очакваш от Слави да не постъпи като Сталин в това отношение означава да не знаеш кой е той и що за его храни от началото на публичната си дейност, заредено с амбицията един ден да натрие носовете на всички в лично качество – особено на онези, които си ги вирят , според него.
Много отдавна е проумял, че политиката е тази, която може да му сбъдне мечтата. Поръчваше си тайно социологически проучвания за собственото място в очите на хората като водач на обществено мнение. При едно явно такова допитване моя скромност се оказах лидер, а той креташе доста по-назад. Ужас ( за него)!
При единствената ми вечеря със Слави преди 20 години в самото начало на века, когато БТВ тепърва формираше екип, той събра в един ресторант на софийската улица “Стара планина” и почерпи шепа хора от “елита” на телевизията, сред които бяха младите и още съвсем неопитни Иван и Андрей ( които наставляваше с особено настървение) . В прав текст ни заяви, че ние сме тези, които трябва да оглавим въпросното обществено мнение. Така че човекът си е имал план.
Не го подценявайте. Винаги съм твърдял, че той е самонаправил се успешен българин, дошъл от село, за да стане пръв в града – каквото и да говорят за ролята на кукловодите, конците, парите и прочее компоненти от израстването му в шоубизнеса , а вече и в политиката. Балкански вариант е на американското чудо. Рокфелер от Учиндол, само че не е започнал кариерата си като продавач на лъсната от него ябълка, а с продаването на мартеници ( колко специфично българско!) в подлеза на ЦУМ, според легендата.
Днес той има основание на триумфира, ако не да “трифонизира”. Яхна вълната, за която без съмнение допринесе съществено. Свърши работа като нож, който от времето на каменната ера служи двуяко на човечество- може да ти помогне да се нахраниш, но и да убиеш или да се самоубиеш.
Фактът, че иска да бъде селекционер на хора, които го превъзхождат по своето образование и да ги предложи за свой експертен кабинет не е просто резултат от избиване на комплексите му. Това е тънка сметка за сметка на онези, които дебело подчертават неговата неподготвеност да прави политика въпреки огромния си апетит да я възседне. На тях той им заявява, че може да не е виртуозен футболист като Меси, на когото вождът на ГЕРБ “скромно” се оприличава, но пък е собственик на отбора, който може да убеди образованите да изоставят професиите си и да му служат. Такива винаги се намират, макар никога да не съм ги разбирал как могат да потиснат превъзходството си и да го поставят в услуга на по-низш субект, който не си е направил труда като тях да се образова и да научи езици, а постъпва като Вуте от вица. “Човек че наемем и пак че те таковам”, заявил той на Пена, която му се присмяла, че не може да изпълни заканата си да я такова.
Характерно е за евразийските империи да назначават образовани и можещи чужденци да свършат работа на султаните и царете. В тези империи на министерски постове са били наемани системно експерти от еврейско, немско, италианско потекло и дори от подчинените им етноси на Балканите и Кавказ. Което не прави монархиите на османците и на руснаците просветени и космополитни.
Очаровани от хода на Трифонов днес са не толкова онези, които му гласуваха, които вероятно гледат сега със смесени чувства хазартното разиграване на гласовете им в тесния контекст на предложението те да бъдат похарчени евтино заради едното хитруване да прецакаш всички – и съюзници и врагове. Хитруването, да напомня, не е непременно израз на интелигентност . И примитивните същества умеят да хитруват – видяхме го като пример в политиката на онзи, когото Слави помогна да бъде надхитрен и детрониран.
Истински очаровани са злорадите, които се самопровъзгласиха за мъдреци и предсказатели, че Слави ще ни финтира някак си. “Казах ли ви”, казват сега те, сякаш някой си е правил илюзиите за дълготрайността на продукта с марката “Трифонов”.
Очаровани са най-вече самите гербаджии. Не могат да се нарадват, че има и друг злодей на хоризонта, което прави техния доказан злодей да изглежда като добряк и жертва на задаващото се по-голямо зло. Това е ре(д)акцията на гузните, които много добре знаят, че заслужават наказанието си да бъдат прогонени, но няма да си признаят това. За тях Слави е сламката, която сега пребоядисват от Титаник на Ноев ковчег. Злобеят и раздават тъпи остроумия, начело с техния вожд, който се скъса да се хили самодоволно на специална изява по повод соловия ход на егоиста от Учиндол във връзка с трудностите, които той създава на истинските му врагове от демократичния спектър на българското общество.
А на въпроса дали все пак ще има правителство, па макар и експертно ( за каквото от ДПС отдавна настояват ) – с “легитимността” на само 9 на сто от гласоподавените в България, прогнозата ми е : да, ще има. Тя се позовава на същото, на което стъпва и в. “Файненшъл таймс”. Британския медиен ориентир за световния бизнес предсказва, че задаващите се многомилионни траншове от ЕС за България са достатъчно основание за успеха на Трифоновия шантаж.
В случай, че тази прогноза се окаже вярна, не се учудвайте, ако ГЕРБ изчегъртат собственото си наранено самочувствие и подкрепят “вражеското” управление. А Слави ще се изкаже в стила на своя конкурент от Банкя, който в такива случаи обичаше да “скромничи”, че не може да забрани на никого да го подкрепя.
Ако има нещо, от което гербаджиите разбират, това е транжирането на демократичната държава с помощта на тези траншове. Едва ли ножът на Слави може да ги изчегърта от тази трапеза, на която трайно са се настанили от повече от десетилетие.