Размерът на максималния осигурителен доход, който в момента е 3000 лева, да се увеличи - това предложение се оказа дискусионно по време на преговорите за коалиционно споразумение между “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, “Има такъв народ” и БСП.
Докато ПП и БСП се обявиха за увеличението и настояха за вдигането на максималния осигурителен доход с поне 450 лева през 2022 година, “Демократична България” възразиха.
Последва и декларация от страна на прeдcтaвитeлитe нa вoдeщитe брaншoви acoциaции в oблacттa нa виcoкитe тeхнoлoгии, които се обявиха твърдo прoтив увeличeниeтo нa мaкcимaлния ocигуритeлeн прaг. “Cмятaмe, чe aнoнcирaнoтo oт г-н Aceн Вacилeв пoвишaвaнe нa мaкcимaлния ocигуритeлeн прaг, зa пoрeдeн път бeз никaкъв диaлoг c нaй-зaceгнaтитe индуcтрии, прeдcтaвлявa oткaз oт първoнaчaлнo зaявeнитe пoзиции”, посочиха те.
“Тoвa e “прoмянa“, нo нe в пocoкa рeфoрми, прoзрaчнocт, cпрaвeдливocт и oщe пo-гoлямa eфeктивнocт и cъбирaeмocт нa дължимoтo към фиcкa, a към нacaждaнe нa нecигурнocт и хaoc. Увeрeни cмe, чe тaзи нeпрeдвидимocт в рeшeниятa, кacaeщи дaнъчнo-ocигуритeлнaтa cиcтeмa, ca пaгубни зa кoнкурeнтocпocoбнocттa нa бългaрcкaтa икoнoмикa”, написаха още от бранша в своята декларация.
По темата от ФАКТИ разговаряхме с икономиста Мартин Димитров, който беше част от преговорния екип на “Демократична България” в разговорите по тема “Финанси”.
“Много е важно, че в рамките на разговорите в областта “Финанси” се разбрахме за неувеличаване на данъчно-осигурителната тежест като ставки и проценти. Ще бъдат дори използвани възможностите за данъчни намаления, когато има такива. Разбрахме се например да отпадне данък “уикенд”, излишният данък върху лихвите на банките, което е добра стъпка. Спорен остана въпросът с повишаването на максималния осигурителен доход”, посочи Мартин Димитров.
Димитров коментира причините той и колегата му от ДБ Георги Ганев да са против това увеличение. “Първо, искат да направят увеличението от декември за януари - няма оценка на въздействието, няма публична дискусия, няма сериозен анализ. Второ, беше ключово първо да се спрат кражбите, да се запушат пробойните в бюджета, а после да се предприемат такива действия, за да видят хората как техните пари вече не се крадат и след това евентуално да се предприеме такава стъпка. Третото, което за мен е най-важно, е, че увеличаването би засегнало най-производителните сфери - IT сектора, новите технологии, големите компании. От бизнеса на тези компании очакваме да дойде високият икономически растеж, очакваме те да бъдат спусък на развитието през следващата година, което е един от най-важните въпроси. Не ми се искаше едни от първите сигнали, които ще даде новото правителство, е на тези хора да се увеличи максималният осигурителен праг”, посочи Димитров.
“На четвърто място, след дискусията ми звъняха много бизнес организации. Всички изключително много ги дразни увеличаването на максималния осигурителен праг. Притеснява ги, че няма дискусия, няма оценка на въздействието, няма спиране на кражбите като първа стъпка”, каза още той.
“Не искам да подценявам най-важното - че беше постигнато съгласие за неувеличаване на общата данъчно-осигурителна тежест, което е страшно важно и го оценявам. Оценявам всички тези хора, с които разговаряхме на експертно ниво и се разбрахме за такъв подход. Има страни в Европейския съюз, които допускат грешката в условия на здравна криза и пандемия да вдигат данъци. Това би било огромна грешка. Радвам се, че го преодоляхме, че постигнахме консенсус. Остава въпросът за максималния осигурителен праг. Аз бих препоръчал на всички участници в тези разговори да направят дискусия със засегнатите страни, да чуят мнението на бизнеса и да се направи оценка на въздействието преди да продължат нататък”, коментира икономистът.
Разговорът премина към въпроса кой ще понесе тежестта при евентуално увеличение.
“Философски спор е дали осигуровките са за сметка на работника или на работодателя. Аз твърдя, че икономическата тежест се понася най-вече от работниците, а самата удръжка се прави от работодателя. В условия на пандемия и икономическа криза да кажеш, че за тези високопроизводителни сектори няма проблем, не е вярно. Да кажеш, че те не са засегнати - това не е вярно и не е правилно. При тях проблемът е друг. Опитах се да вляза в темата по време на разговорите, но нямаше толкова време, докато имаше още много други въпроси.
Точно за тези професии, които получават високи доходи, има легални начини да преминат към неплащане на данъци и осигуровки. Подчертавам - легални начини, въобще не говоря за нелегални. Такива промени трябва да се правят много внимателно, за да не се стигне до вариант, в който вместо да се съберат повече осигуровки, да се окаже, че не се събират повече осигуровки, защото част от тези фирми и хора са намерили решение за законно намаляване на плащанията. Това е важен въпрос и затова призовавам да се направи оценка на въздействието”, уточни Мартин Димитров.
На въпроса дали увеличението на максималния осигурителен праг би могло да запълни дупките в бюджета, той отговори: “Това зависи от поведението на бизнеса. За мен е много важно да се стимулира доброволната събираемост - тоест хората и бизнесът да имат стимули сами да си плащат данъците и осигуровките. Още в 43-тото Народно събрание предложих да бъде въведен “плоският данък” - най-вече защото е нисък. Търсехме данъчна система, която да стимулира гражданите и бизнеса сами да си плащат осигуровките и данъците. Това е система, която води до най-добра събираемост - доброволна събираемост. Това значи хората да имат стимули да плащат. Много хора не си дават сметка, че ако криеш данъци и осигуровки, това също е разход - трябва да водиш двойно счетоводство, да правиш фалшиви фактури, рискът да те хванат също е разход”.
“Много дълго време в България се опитвахме да създадем система, по която хората сами да имат стимул да си платят данъците и осигуровките. Увеличаването на максималния осигурителен доход е стъпка в обратната посока. Единственото, което ще бъде стимулирано, е търсенето на легални начини да не се плащат данъци и осигуровки”, категоричен беше той.
“Решението оттук насетне е оценка на въздействието и обществен дебат”, посочи Мартин Димитров. “Някои биха възразили, че няма време, че ситуацията е трудна, защото трябва едновременно да се работи по бюджета за 2022 година, да се прави правителство. Да, но ми се струва важно да се организира обществено обсъждане и аз призовавам бъдещия министър на финансите да организира такова обсъждане по темата. Ясно е, че тази промяна трябва да бъде гласувана от парламента. Парламентарният дебат обаче не ми е достатъчен. Важно е да се направи обществено обсъждане, да има оценка на въздействието, да се чуе становището на засегнатите страни”, завърши той.