Увеличаване на максималния осигурителен доход с поне 450 лева през 2022 година - зад това предложение застанаха “Продължаваме промяната” и БСП по време на преговорите за коалиционно споразумение между ПП, “Демократична България”, “Има такъв народ” и БСП по направление “Финанси”. В момента прагът е 3000 лева.
Още на самата дискусия остро срещу предложението се изказа икономистът Георги Ганев, част от преговорния екип на “Демократична България”.
Последва и декларация от организации в сектора на високите технологии, които се обявиха против предложението.
Защо не бива да се увеличава максималният осигурителен доход - по темата от ФАКТИ разговаряхме с гл. ас. д-р Георги Ганев, народен представител в 45-тото, 46-тото, а след конституирането му такъв ще бъде и в 47-мото Народно събрание.
Георги Ганев посочи две причини за обявяването си против увеличението. “Първата причина е, че нашият подход по начало е да не се увеличава данъчно-осигурителната тежест върху българските граждани. Със сигурност разширяване на базата на едно осигурително плащане, макар ставката да не се променя, е увеличение на данъчно-осигурителната тежест. Това противоречи на ценностната нагласа, с която ние подхождаме към тези въпроси”, каза той.
“Втората причина е, че аргументът в полза на подобно нещо донякъде е, че паралелно ще се увеличи и максималната пенсия. В определен размер тя е обвързана с максималния осигурителен доход. Възражението е, че идеята на пенсионната система - особено от разходопокривен тип, какъвто е в България, доминиращо - особено в ситуация на спадащо население и сериозни перспективи за непрекъснато намаляване на броя осигуряващи се по демографски причини, не може по никакъв начин да служи за осигуряване на благоденствие на старини.
Задачата на пенсионната система - доколкото има елемент на солидарност, е да осигури немизерия на старини. Тоест човекът, който получава пенсия, да няма нужда от допълнително подпомагане от страна на другите български граждани, да може да живее с това, което получава, но в никакъв случай в някакъв лукс. Ако някой все пак иска да живее в лукс на старини, да спестява по време на трудовия си стаж на доброволни, собствени, лични частни начала. Българската пенсионна разходопокривна система е отвратително спестовно средство. Тя има изключително сериозна отрицателна възвръщаемост. На никого не препоръчвам да спестява чрез нея за старини”, каза още икономистът.
На въпроса дали въвеждането на система с индивидуални партиди в НОИ решава въпроса, той отговори: “Това може да помогне малко за възстановяването на усещането за справедливост. Разходопокривният стълб на пенсионната система в България е насилствена, задължителна Понзи схема - пирамида, с намаляващ брой участници. Все по-малко хора, внасящи в нея, трябва да издържат все повече старовнесли и чакащи да живеят от това. Това не може да доведе до благоденствие за никого, никога, при никакви обстоятелства”.
“Точно затова тази система трябва да служи само за това, когато човек докара до старини, да не изпадне в тотална зависимост и невъзможност да се издържа, а на всичко отгоре това трябва да е с частни спестовни схеми. Тази система не може да осигури нищо отгоре. Независимо дали ние ще водим индивидуални сметки, те няма да са достатъчни. Това, което се случва фактически и житейски е, че нашите вноски, внасяни в момента, отиват за настоящите пенсионери. Това, че някъде се води някакъв запис за някаква сума пари, които уж са на твое име, не означава, че когато ти се пенсионираш, много по-малкото българи, които тогава ще работят, ще произвеждат толкова, че ти и всички останали пенсионери като теб ще можете да живеете богато. Няма да можете”, категоричен е Георги Ганев.
Попитан дали евентуалното увеличаване на максималния осигурителен доход засяга единствено IT сектора, който вече реагира срещу увеличението, той посочи: “Не, всъщност според мен в най-голяма степен ще са засегнати самонаетите хора - индивидуално икономически активните хора, с доходи 3000 лева и нагоре. Аз мисля, че на самите работодатели им е абсолютно все едно дали ще внасят едни 78 лева тук или там. Тотално им е безразлично. Проблемът не е при работодателите, а при самоосигуряващите се и работещите на трудов договор, в който осигурителната част е над 3000 лева. Тази мярка ще засегне негативно тях, не работодателите”.
Предвид това, че мярката следва да “запълни” дупките в бюджета, Ганев коментира: “Аз предлагам, в светлината на заявените изключително силни намерения, дупките в бюджета да се запълват от намаляване на краденето от бюджета. Увеличаването на максималния осигурителен доход е директна заявка за повишаване на данъчно-осигурителната тежест върху населението. Това е решаване на бюджетни проблеми с повишаване на тежестта върху населението - нещо, което “Демократична България” не е склонна да приеме. Щом държавата не може да се справи с разходите, нека да ги ограничи”.
“По време на разговорите се хвърлиха някакви твърдения. Твърдеше се, че в Европа съотношението между максимално осигурителен доход към средна заплата било 2,5, дори 3, а ние сме искали да го направим 2,3. След разговорите обаче ми казаха, че има места в Европа, където съотношението е много по-ниско - в Германия например съотношението е само 1,7, в Австрия - 1,3. Освен това е хубаво, когато говорим за пропорционални нараствания, двете страни на уравнението да са сравними - средната заплата не е сравнима с осигурителния доход, а максималният осигурителен праг е за осигурителен доход. Средният осигурителен доход обикновено е доста по-нисък от средната заплата. Може да се окаже, че дори сега - с праг от 3000 лева, сме на съотношение 2,5”, коментира още икономистът.
На въпроса дали това е нечестно спрямо хората с такъв доход, той отговори: “Единственото, което трябва да се каже на хората с доход над 3000 лева, е да не разчитат на пенсията си по разходопокривния стълб за запазване на стандарта си, когато се пенсионират. Трябва да им се каже, че ако разчитат само на това, стандартът им ще се срине на датата им на пенсиониране, че трябва да влагат парите си, където намерят за добре, както намерят за добре, но да не се възмущават, че жизненият им стандарт е паднал в деня на пенсионирането. Това трябва да им се каже.
Те ще са плащали и ще получават съответната пенсия. Тя няма да е никак висока, защото разходопокривната система е стопански неудържима в днешно време с отрицателната демографска динамика в България. Съществува и теорията, че разходопокривната система няма никакъв спестовен елемент, а именно спестяванията са това, което захранва дългосрочният растеж и прочие. Съответно на хората ще се каже, че плащат вноски на 3000 лева, но ще получават пенсия, чиято покупателна способност със сигурност няма да е толкова висока, най-вероятно ще е доста по-ниска, но да внасят парите над 3000 лева някъде, ако искат да запазят жизнения си стандарт, когато се пенсионират”.
“Другият въпрос по линия на справедливостта е именно за тези, които са в бедната част. Много хора в България изживяват като огромна несправедливост това, че получават много ниска, близка до минималната пенсия, след като 40 години са внасяли всичките си вноски. Те казват: “Разбирам защо пенсията ми е ниска - животът е неприятен. Това, което не желая да приема е, че някой, който никога не е плащал вноски за пенсия, пак получава същото”. Това отказват да приемат като справедливо и то е несправедливо”, допълни Георги Ганев.
В края на разговора той уточни, че има много напълно законни пътища, по които да се избягва облагане на максималния осигурителен доход. “Тези пътища най-вероятно ще започнат да се използват доста по-масово, съответно законодателят ще се опита да запуши това, от другата страна ще се намерят други законни начини да се избягва нежеланото облагане”, допълни икономистът.
“Според мен е нужно изключително сериозно да се ревизира тази стопански неудържима система, каквато е разходопокривната пенсионна система в условия на намаляващо население, което при това не е в особено богаташко заварено състояние. Имаме нужда производителността на труда много сериозно да нарасне, а това става с капиталообразуване и капиталонатрупване във всички форми на капитал, което пък става със спестяване, не с разходопокриване.
Докато акцентът на българските спестявания за старини не се премести към спестовния елемент - не се потребява днес, а се влага в развитие на производство, което ще направи по-малкото работещи утре много по-производителни, няма да има никакъв шанс. В момента обаче тази система елиминира подобен шанс, защото тя не спестява, тя не образува капитал. Тя просто взима едни пари и ги харчи моментално”, завърши Георги Ганев.