Разточително изхарчване на 5,35 милиарда долара от унгарския премиер Виктор Орбан преди изборите, насрочени за идната седмица, остави бюджетна дупка, която би могла да предизвика проблеми за който и да ги спечели. Това става в момент, когато конфликтът в Украйна засилва натиска върху публичните финанси.
Социологическите проучвания предвиждат най-оспорваното състезание от 2010 г., когато Орбан спечели убедително. Той раздаде данъчни облекчения, увеличения на пенсии и заплати на стойност 1,8 трилиона форинта, за да подкрепи кандидатурата си за четвърти пореден мандат. Това повиши дефицита до 1,585 трилиона форинта през февруари - половината от поставената за 2022 г. цел и на фона на вече забавения от войната растеж някои икономисти твърдят, че фискалните планове на правителството изглеждат остарели. Повишаването на лихвените проценти, нарастващите инфлация и цени на енергията и сега - цената на помощта за бежанците - представляват множество точки на натиск върху бюджета, изострени от липсата на достъп на Унгария до фонда за възстановяване от пандемията на ЕС заради спор за демократичните стандарти.
"Полето за маневри се стесняваше, докато бюджета харчеше разточително в началото на годината", каза икономистът от мозъчния тръст Ай Ен Джи Петер Вировач. "Който и да сформира правителство, основният му приоритет ще трябва да е по някакъв начин да вкара бюджета във форма", добави той.
Министърът на финансите Михай Варга вече повдигна въпроса за възможно актуализиране на бюджета след изборите на 3 април. Въпреки че някои икономисти твърдят, че ЕС би могъл да си затвори очите за високи бюджетни дефицити в блока, предвид извънредната ситуация, Унгария все пак е изложена на риск от това как агенциите за кредитен рейтинг ще отговорят на повишаване на дефицита.
Американската кредитна агенция "Фич" прогнозира, че за Унгария ще е "трудно" да постигне тазгодишната си цел за дефицит от 4,9% от БВП, в сравнение със стойностите от 7,3% през 2021 г. и 8% през 2020 г., които бяха завишени заради стимулите за справяне с пандемията. "Рязкото повишаване на инфлацията, което сега е очевидно и почти сигурния по-нисък растеж през 2022 г., най вероятно ще бъдат нетен негатив за бюджета. Следователно има основателна вероятност да предположим, че целта за нивото на бюджетния дефицит няма да бъде постигната", каза Арвинд Рамакришнан, директор на екипа за определяне на рейтинги във "Фич".
След като през пандемията съотношението на държавния дълг на Унгария, по данни от "Евростат", е достигнало най-високото ниво в Централна Европа, всяко последващо повишаване би повлияло отрицателно на нейните рейтинги. "Всяко потенциално въздействие на текущите събития върху кредитния рейтинг ще зависи отчасти от фискалния отговор на правителството и въздействието на номиналния дълг, както и от степента на придържане към вътрешните фискални правила и фискалните правила на ниво ЕС от 2023 г.", каза Рамакришнан.
В свое съобщение отпреди Русия да изпрати войски в Украйна на 24 февруари "Стандард енд Пуърс" каза, че неговата оценка за стабилната перспектива за кредитния рейтинг на Унгария отрязва очаквания, че растежът ще продължи да бъде стабилен с подкрепата на фондовете на ЕС, някои от които в момента са спрени. "Бихме могли да намалим рейтинга, ако фискалните дефицити продължат да са високи и доведат до нарастване на съотношението дълг към БВП или ако външните позиции на Унгария отслабнат отвъд настоящите ни очаквания", заяви "Стандард енд Пуърс".
НАСРЕЩНИ ВЕТРОВЕ
Централна Европа пострада тежко от войната в съседката си и рухването на валути и фондови пазари добави към други препятствия като затруднения по веригите за доставки и недостиг на работна ръка. Централната банка на Унгария беше една от банките, които бяха принудени сериозно да увеличат лихвите. След като повиши основния си лихвен процент със 100 базисни пункта във вторник, тя направи оценка, че досега допълнителните разходи заради кризата в Украйна се равняват на 0,6% от БВП и биха могли да достигнат до 1,6% от БВП, ако конфликтът се задълбочи. Допълнително повишаване на настоящите цени на енергията и суровините би довело до допълнително ускоряване на инфлацията и потискане на икономическия растеж, предупреди централната банка.
"Ако определим КОВИД-19 като сериозен шок, за справяне с който бяха необходими безпрецедентни мерки в икономическата политика, то тогава това важи експоненциално за войната", каза икономистът Золтан Торок от "Райфайзен".
Регулаторно замразяване на цените, за да се ограничат разходите за битови сметки, което е в сила от 2015 г., може да струва до 1 трилион форинта тази година и да стане непосилно за поддържане, твърдят някои анализатори. "Ако не се стигне до значително понижаване на цените на газа, това би означавало разходи на стойност почти 2% от БВП, плюс допълнителния фискален риск икономическият ръст да не достигне нивото от базовия сценарий", каза говорил при условие за анонимност икономист. Той прогнозира дефицит от почти 7% за тази година, въпреки че повишаващата се инфлация би могла да смекчи удара чрез приходи от данъци.
След като попълни бюджета с 500 милиарда форинта под формата на дивиденти през пандемията, сега централната банка реализира загуби от евтиното си финансиране за компаниите, тъй като лихвите се повишават. Това и по-високите цени за обслужване на дълга би могло да отвори още една дупка на стойност 1 трилион форинта в сравнение с нивата от 2019 г., написа през януари в своя статия гуверньорът Дьорд Матолчи. Той смята, че правителството ще трябва на намери нови източници на приходи.
Но след като Орбан обеща да продължи да подкрепя семействата от средната класа и пенсионерите, някои анализатори сигнализираха за риск от завръщане към нестандартните мерки за фискална стабилизация, наблюдавани в страната след 2010 г. "Завръщането на подобни мерки, секторни данъци и други, не може да бъде изключено, независимо кой ще спечели изборите", каза Торок.