Димитър Йончев е университетски преподавател, почетен професор в Нов българки университет, един от създателите на департамент „Национална и международна сигурност“.
Депутат в Седмото Велико народно събрание, където е председател на Комисията по национална сигурност и неин заместник-председател в 36-ото Народно събрание.
- Проф. Йончев, геополитическите промени зреят отдавна, но допускахте ли, че възелът ще бъде разсичан с война? При това война, която се очертава да бъде дълга и във всички посоки, включително икономическа?
- Моето поколение живя със Студената война и знаехме, че промяна ще стане само със световна ядрена война, след която четвъртата ще бъде с лъкове и копия.
Когато се случи промяната през 1989 година, не беше за вярване, че може да се направи голяма промяна в света без военен конфликт.
Оказа се, че това не е голямата промяна. Тепърва ще си дадем сметка, че да смениш политическия режим все още не значи да смениш геополитическото статукво. Светът след Втората световна война се организира на базата на антинацизма. Съюзниците създадоха нова организация – ООН, приемник на предишната, която се наричаше ОН, със Съвет за сигурност, в който победителите вземат решения, имат право на вето като основната цел бе да не се допусне възраждане на нацизма.
Падането на Берлинската стена не промени тази организация на света - ООН остана, след едностранно разграждане на противопоставянето остана НАТО. Постепенно икономическите процеси и технологиите доведоха до американизация, която иначе наричаме глобализация, и започна икономическо притискане по цялата територия на планетата, което е позиция на САЩ от повече от век. Тази динамика, ускорена от технологиите, разкъса националните граници. Тя помогна много за падането на Берлинската стена, но не смени организацията на следвоенния свят.
В глобалния следвоенен свят нямаше нацизъм. Икономическата експанзия на Съединените щати, тяхното господство в света се препятстваше военно от Русия, а икономически – от Китай. Трябваше да бъде сменен врагът. Трябваше нов враг в лицето на Русия и на Китай. Започна диаболизацията на Русия, която продължи повече от десетилетия и в момента имаме опит да се изгради свят с нов враг и с нова идеология – не антинацистка, а антируска и антикитайска.
В този смисъл няма връщане към стария свят. Реликт от него е ООН, където непрекъснато се правят опити да се премахне правото на вето на Русия или да се изключи от Съвета за сигурност. Тоест, да се премахне тази структура, тъй като тя е наследена от предишния стабилен свят.
Геополитически светът тръгна към пренареждане и това беше неизбежно. Очевидно е, че то е много по-сериозно, отколкото падането на Берлинската стена, и е свързано с много повече страдания.
- Вашата прогноза – колко дълго може да продължи войната и колко време е нужно за пренареждането на световния ред, което започна?
- Времето за конфликта най-вероятно ще се изчерпа. В един определен момент, когато двете републики бъдат гарантирани, ще се отиде към споразумение. Хоризонтът най-вероятно е следващата смяна в Белия дом. Но това са детайли. Голямата геополитическа ситуация ще се изменя по-бавно, но ще се изменя.
Самата война няма да реши въпроса. Украйна е плацдарм, който в момента играе роля на място на напрежение и на конфликт, но геополитическото пренареждане не е направено заради живота в Украйна. Тя е нищо в сравнение с геополитиката на света. Както се казва в подобни случаи в САЩ, Украйна се оказа на неподходящото място в неподходящото време. Тъжно е за украинския народ, който страда изключително. Но не Украйна е проблемът на света.
Проблемът е как ще се разпределят влиянията на големите играчи. А сред големите играчи, освен САЩ, Китай и Русия, е и Европа, където е трагедията.
От 200 години геополитиците в САЩ най-откровено казват, че тяхната основна задача е да отделят Москва и Берлин, така че между тях да няма топли връзки, да станат враждебни и Русия да се отреже от Европа като неин енергиен източник и ресурс, като по този начин Европа бъде отслабена. Това решава въпроса за контрола на САЩ в икономическото пространство.
ЕС бе създаден с идея не да стане политически субект, а да бъде единно икономическо пространство, за да може в големите конкуренции да се съпротивлява на големите играчи. Отделни държави, даже Германия, в бъдеще не ще могат да направят това. И днес този икономически проект е на път да бъде пожертван заради интересите на САЩ. Това е голям недостатък на Европейския съюз. След големите лидери след Втората световна война страните лека-полека се отпуснаха в руслото на НАТО и особено след Маастрихт, стават вече три десетилетия, те не похарчиха и едно евро в свой интерес и за своя защита. Да го кажа образно – европейските лидери излязоха в безсрочна геостратегическа ваканция.
Сега, когато конфликтът е чисто геостратегически и ще се решава още дълго време, европейците отговарят преимуществено идеологически. Те не могат да разберат, че това е геостратегически проблем и жертват собствената си икономика в името на геополитическия интерес на Щатите. Трагично е да ги гледа човек! Трагично е да слуша човек какво приказва председателката на ЕК. Имаме абсолютно несъответствие. Все едно един излиза на дуел с пистолет, а другият е с шашка или просто изпраща лозунги. Идеологическата реторика е едно, а стратегическият отговор на Европа е съвсем друго. Тя трябваше да настръхне и да се попита как да си защити интереса? Как да не къса връзките и да не допусне абсолютно икономическо господство на Щатите? Да отрежеш пъпната връв, да прекъснеш енергийната връзка, това означава напълно да свалиш гарда геостратегически. В този аспект Европа в момента я няма на геостратегическата карта. Тя е по-зле и от Украйна.
- Има ли някакъв изход?
- Европа няма така лесно да се свести, да създаде лидери и политическо лице. Тя не е като САЩ, които имат федерална структура, а отделните щати почти не знаем какво правят. Федералната структура е важното. Европа няма федерална структура и всеки си взима свои решения. ЕС е тежък динозавър с близо 30 глави. Европа не беше готова за тази ситуация, беше изненадана.
Натискът върху Русия по-скоро накара руснаците да се опитат да се оправят в тежката ситуация, като единственото възможно лекарство е да си направят икономиката нормална. Тяхната икономика от Петър I досега е икономика на добив на суровини и изнасянето им. Те стоят в позицията на роби в икономиката. Натискът върху тях до голяма степен ги накара да се обърнат към разгръщане на собствените им възможности и може би това е по-добре за тях. В перспектива ще им свърши по-добра работа.
- Путин искаше да предотврати допускането на НАТО до своите граници, но предизвика точно обратното – Финландия и Швеция заявиха готовност да се присъединят към пакта, НАТО придоби нов смисъл. Подцени ли Запада руският президент?
- По-скоро те го подцениха. Когато падна Берлинската стена, договорката беше в отговор на разпускането на Варшавския договор да няма разширяване на НАТО на изток. Когато бях в делегацията на Асамблеята на НАТО, имаше американски сенатори, създатели на НАТО, които бяха депозирали официален документ в Конгреса, с който предлагаха да се разпусне НАТО, тъй като го нямаше Варшавския договор. Имаше период - близо половин година, когато доста политици в Съединените щати така преценяваха ситуацията.
Когато Русия започна силно да отслабва, се оказа, че много лесно може да се навлезе там. Почти цялото производство на суровини беше заето от чужди фирми, както златото у нас, и за Русия оставаха трохите. Елцин бе на път да я разглоби на няколко държави. Оттогава тръгна идеята на мястото на Русия да има три държави, тоест да изчезне като военен конкурент. И от падането на Берлинската стена досега имаме пет разширявания на НАТО, а това, което споменавате, е шестото. Това показва, че през този период Русия беше доста слаба.
Но се случи така, че смяната на Путин съвпадна с Арабската пролет и кризите в региона, които направиха цената на нефта много висока. Русия, без да харчи допълнителни средства, започна да си пълни касите, а парите се насочиха към военното производство. Руснаците се окопитиха, а стигането на НАТО до техните граници ги изнерви. Да си спомним кубинската криза – осем ракети в близост до Съединените щати и светът е готов да гръмне. Сега ситуацията е много по-тежка.
Сигурен съм, че Русия с тази армия и самочувствие няма да остави до границите ѝ да има структури на НАТО.
- Какво би могла да се предприеме? Какво очаквате да се случи в тази тежка ситуация?
- Най-вероятно ще се стигне до договаряне на санитарна зона. Когато свърши Втората световна война, Сталин съзнателно не отиде до Ламанша. Историците знаят, че е имал тази възможност, но е отказал. Той не е искал да бъде сам срещу целия свят. На него не му е трябвала Европа, а санитарна зона около Русия, това, което беше така нареченият социалистически лагер. Това беше смисълът на Русия след войната, така тя си осигури спокойствие. Когато тази зона изчезна и НАТО застана до границата ѝ, естествено е, че тя е изнервена. Ако се бяха реализирали Минските съглашения, където дословно беше написано, че Конституцията на Украйна признава двете републики като специални единици със свое управление и се задължава да не влиза в други военни структури, нямаше да има конфликт.
Но никой не е имал намерение на Запад да спазва Минските съглашения. Точно обратното. Постепенно Украйна беше превърната в плацдарм, където са всички стари оръжия на Европа и на САЩ.
- Къде виждате мястото на България на обновяващата се геополитическа карта? Досега успявахме да балансираме, но сега сякаш се налага да направим категоричен избор – Изток или Запад?
- Засега разсмиваме света. За пръв път, както тържествено заяви нашият младеж - министър-председателят, България взима самостоятелно своите решения. Тя вече била суверенна държава. И аз съм много щастлив, че за 150 години нова история за пръв път сме свидетели на самостоятелна България. За пръв път вземаме решенията в София! Представяте ли си докъде сме я докарали! Да не се интересуваме от никакъв голям брат. Просто да ти е драго.
- Долавям иронията Ви.
- Да, мисля си, че това е шеговито отношение към нещо невероятно сериозно, а такова решение се плаща исторически.
- Как оценявате решенията на българския политически елит дотук? За оръжието, за газа?
- Есента ще покаже доколко са верни твърденията, че няма никакъв проблем. Като обикновен човек, когато ходя по бензиностанциите, виждам, че далеч преди зимата ние сме много зле.
Слушам какво говорят експертите по света. Те не могат да повярват на приказките на нашия министър-председател, че при нашата икономика, която 90 процента зависеше от руските доставки, сега всичко било наред и щели да ни донесат газ оттук-оттам.
Мисля, че управляващите не дооценяват важността на проблема и също като европейските лидери отговарят на геостратегическото предизвикателство чисто идеологически. Изговарят правилните лозунги, говорят политкоректно.
Ние, българите, сега се тревожим за Северна Македония, което засяга нашето достойнство, историческата ни памет. Но ако то наистина търгува с тези неща, за по-сериозните няма какво да си говорим. Такова поведение на правителството го поставя в нестабилна ситуация.
- Защо Брюксел не разбира българската позиция за Северна Македония?
- Ние сме обградени от хора, които имат силно национално самосъзнание, за разлика от нас. На Балканите, където гардеробите са пълни със скелети, не може да се прокара такава разделителна линия, която да е приемлива за всички. Затова винаги работи силата.
Когато геополитическото влияние идва от Москва, по линията Север-Юг тогава няма македонски проблем. Когато влиянието идва по линията Изток-Запад, тоест английското и американското, тогава има такъв проблем. Това е геополитическият ромб. Тъй като във вертикала работи християнството, отношенията между Атина, Белград и Москва, там македонски проблем няма. Когато е обратно и линията е пресечена, тогава върви по хоризонта Анкара-Тирана, Македония излиза там като проблем и там се кръстосват интереси.
Но гърците много по-добре от нас се справят с македонския си проблем. Те успяха да наложат това, което искат. Те не отстъпват от националната си идентичност.
Ние не можем. От цялата ни история бих могъл да посоча само първата половина от управлението на Стамболов, когато сме имали ясна представа какво трябва да правим с Македония. Той забранява всякакви четници и воеводи, прибира ги в затворите и казва, че му трябва железопътната линия до Скопие, учители, читалища и свещеници. Той е разбирал много добре какво значи да установиш българското влияние там, което по-късно направиха сърбите. Нашите ура-патриоти с биене по гърдите, с вътрешни организации какво постигнаха? Тъпчене на място, страдания, липса на умения да разчетеш геополитическия код. Иска се интелигентност.
Моята майка ми каза наскоро: всичко тръгна нагоре с краката след войната. Питам: заради болшевизма ли? Не, вика, дотогава, за да дойде човек на власт, трябваше да бъде от сой. Тоест, възпитан, образован, със западна ориентация, не отива на власт, за да задоволява амбиции, а за да върши някаква работа за обществото. А след войната, казва, започнаха да влизат през вратата прости хора. А сега и врата няма!
Властта е мозъкът на обществото. Не е добре всякакви хора да попадат там. Когато примитивизмът попадне нависоко, виждате какво става. Години наред се борим с един език на ниското равнище, който не се употребява другаде, освен в кръчмите, и който беше на високото равнище. Сега наблюдаваме решения, които могат да разсмеят и хлапетата. Как се управлява държава по този начин?! В една Гърция това не се случва, за Турция да не говорим.
- Може ли коалицията да ни преведе през времето на изпитания, в което влязохме и което, както слушам и Вас, най-вероятно ще се изостря?
- Коалицията, както виждам, при това тежко изпитание, което беше за оръжията, изигра сложен танц и се оказа, че тя повече държи на властта, отколкото ние на нея. Властовият интерес е силен мотив. Участниците са твърде различни в политически аспект, но по отношение на стремежа да бъдат на власт очевидно намериха общ език.
На пръв поглед коалицията изглежда нестабилна, но желанието да останат на власт ще им позволява да преодоляват най-различни препятствия, докато някой ден много сериозна криза от гледна точка на глад, енергия, цени не ги разтърси окончателно.
Иначе политически виждам, че са като Ванчо-Изправанчо. Не падат.
- Виждате ли риск нови избори да засилят позициите на партии, които видимо се стремят да променят геополитическия избор на България, държат се провокативно, бих казала – хулигански?
- Тези дни си спомних последни два реда от стихотворение на Иван Динков, на когото имах честта да бъда приятел. Защо народът не излиза от кожата си? И там той беше написал: „Не може да излезе от кожата си народ, който много преди това е бил одран.“
Много сме търпеливи. Вижте и „Суматоха“ на Радичков. Нашият герой се чуди дали да вляза в суматохата, пък после да се оправям с жената или първо жената, после суматохата. Най-хубаво, вика, да изчакам да видя какво ще стане.
Ние стоим, изчакваме. Не сме хора, които бързат да влизат в суматохата. Търпимостта ни е безгранична.
Вече имаме две-три поколения млади хора, които се разпиляха по света, идват насам, виждат света по начин, който не е нашенски, не е традиционен. По някакъв начин е универсален, без връзки с отечество, с родина. Това са универсални хора, по-скоро атомизирани, несвързани с общности и те вземат все по-голямо място в живота ни.
Мисля, че тези, които дойдоха да ни управляват, са точно такива. Не можеш да ги наречеш безродници, защото в тях няма такъв аспект. Нашият министър-председател така и не разбра защо тук не бяха доволни от неговото двойно гражданство. Той не вижда в това никакъв проблем. Не са малко тези хора. А структурата, в която живеем ние с вас, е организирана на базата на национални общности и юрисдикции. Когато ги обезценяваш, лишаваш себе си от съдържание.
Стара традиция, вече от няколко века, е да живеем в национални държави. Времето изпревари тази структура, а нямаме нова. Имаме хора, които се движат между държавите, като паричните потоци. Това обезсмисля връзката с националната структура.
Осъдени сме да ни управляват хора, които нямат природата на структурата, която управляват. Парадоксално, но такива са времената на прехода.
Ние сме не просто в национален преход, не само в геостратегически, но и в културен и цивилизационен. Държавите също имат проблеми със своята идентичност. Сега, когато се разпилява предишната организация, която беше едно глобално пространство, доминирано от Щатите, се оформят най-малко две пространства – руско-китайското с техните сателити и западното с център САЩ. Тези две пространства разделят глобалния свят на две глобални части. И пак не става дума за държави, а за пространства. Те ще гледат да се самозадоволяват, връзките между тези две глобални части ще бъдат значително по-ограничени и контролирани, а точките на съприкосновение – напрегнати.
- Излезе проучване преди броени дни, че две трети от българите искат страната ни да запази неутралитет в конфликта между Украйна и Русия. В същото време 21,1% настояват да подкрепим Украйна, 7,5% - Русия. Как си обяснявате тези данни?
- С това, че не обичаме да влизаме в суматохата. Ако нашите политически ръководители имаха навремето малко повече смелост и бяха направили референдум, щяхте да видите, че България никога нямаше да влезе в НАТО. Тя и в Европейския съюз едва ли би влязла, тъй като всички в ЕС, когато говорят за нас, казват най-бедната държава, най-корумпираната. Ние сме пословични с нашата бедност, с нашата несъвместимост с останалите държави в ЕС. Но влязохме по политически причини.
Слушам в парламента как говорят, че имало национален консенсус за НАТО. Аз не знам откъде знаят, че има национален консенсус. В България национален консенсус е абстракция, тъй като ние от векове сме разделени на русофили и русофоби, независимо каква е ситуацията.
Трябва да се живее с мисълта, че България не може да произвежда единни становища. Въпросът е който е на власт да щади другото мнение и да не вкарва страната ни в голям грях. Крайните позиции не са ни присъщи. Защото крайната позиция в България отрича една част от нея, отрича част от България.