С приятел от бизнеса си говорим колко страшен става въпроса с кадрите - хем дефицитни, хем нискоквалифицирани. И това го чувам постоянно - от ресторанти до ИТ персонал. Същевременно имам доста висококвалифицирани познати, които не могат да си намерят подходяща за техните умения работа.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
При исторически една от най-ниските безработици за Прехода, явно нашата икономика е достигнала предела си във формат масово производство на ниска добавена стойност.
Това е икономика, която разчита за своя растеж на масово наемане на нископлатена работна ръка.
Проблемът обаче няма само икономически измерения като ниска производителност и ниски заплати, които не могат да растат. Структурата на такава икономика в голяма степен се дължи на качеството на самите предприемачи и как се успява в тази среда.
“Успешните” са обикновено тези, които успяват да намерят и запазят пазар за своите продукти с ниска добавена стойност. За целта или се включват в чужда верига на стойността (ишлеме) или използват политически протекции на вътрешния пазар срещу нежелани конкуренти.
Ефектите от тази среда са два:
Първият е невъзможност икономиката да привлече най-квалифицираните българи, завършващи в чужди университети или работещи в западни фирми и така се слага таван на добавената стойност. А тези българи зорлем стават емигранти.
Вторият не по-малко важен е, че сравнително ниските заплати на фона на издръжката на живота създават непазарно търсене на по-високи нерегламентирани доходи.
Най-важният работодател на това търсене са политическите партии. В масовия случай срещу лоялност те предоставят жизнен стандарт далеч над способностите и квалификацията на съответния кандидат- партиец. Партиите на статуквото са всички клиентелистки партии по руски образец.
Лоялността към вожда се търгува срещу привилегии и постове.
Така държавата ни се напълни с кадри в четирите власти, които популярно наричаме калинки, докато не станат бушони.
Това е една гигантска подмяна на смисъла на демокрацията и нейните институции. Клиентът вече не са гражданите, които плащат заплатите, чийто размер калинките биха получавали и в частния сектор. А мафията, която плаща рентата над заплатата, за поддържане на лоялността срещу по-висок жизнен стандарт.
Това е най-видимо в парламента. От една страна виждате депутати, които постоянно се борят да променят статуквото и от техните редици почти всеки взема думата със своята експертиза и в защита на кауза. От редиците на клиентелистките партии имате 4-5 човека, които са вербувани да правят “обосновки”, а останалите са гласуваща анонимна маса за блокиране на промените.
В резултат имаме държавна власт - законодателна, изпълнителна, съдебна, медийна - която обслужва чрез създадените зависимости - реалната, паралелна власт в страната. И създава огромен брой кадри, които вместо да се развиват в частния сектор търсят бързите формули за успех в политиката. Ще ги видите в най-скъпите ресторанти, коли и жилища, по най-скъпите курорти. Те са и най-големите патрЕоти, най-вулгарните говорители на статуквото и най-големите блюстители на съветската култура и руския олигархичен модел.
Решение има ли? Да.
Не всичко започва от парламентарно мнозинство - макар да е решаващо.
Трябва да се създават организации и сдружения на хората, които искат промяна в България.
Обединени частни инициативи в образованието и културата за проповядване на новите, всъщност стари ценности.
Общи законодателни инициативи за промени в пазара на труда, които да направят по-лесно привличането на кадри за икономиката; за създаване на школи за предприемачество - ахилесовата пета на икономиката - с утвърдени лектори в тях.
Организиране на подписки до ЕС за оказване на натиск за реформи - както сега Панаирът е чудесен повод.
Формиране на доброволчески групи за постоянен публичен натиск за промяна чрез медиите, мрежите, обществените организации.
Колкото повече, толкова повече - свиване на ресурсите и почвата за успех по “втория начин” у нас.